Сюзън Филипс - Мис Каприз

- Рано или късно, тя ще се осъзнае - продължи той. - И знам, че ще е благодарна, ако тогава си насреща. А сега какво ще кажеш да спреш да се тревожиш за Холи Грейс и да се концентрираш върху музиката, за да потанцуваме наистина добре?

Франческа се опита, но усещаше присъствието му толкова осезаемо, че не й беше до танци.

Музиката утихна до романтична кънтри балада. Брадичката му докосна върха на главата й.

- Изглеждаш ужасно красива тази вечер, Франси.

В гласа му имаше дрезгавина, която я изнерви. Той я притегли малко по-близо до себе си.

- Толкова си дребничка, съвсем го бях забравил.

„Не ме очаровай - искаше да го помоли Франческа, докато усещаше топлината на тялото му да се процежда в нейното. -Не бъди сладък и сексапилен, не ме карай да забравя всичко, което стои между нас.“ Изпитваше смущаващото усещане, че звуците около тях затихват, че музиката замлъква, че другите гласове изчезват и на дансинга остават само те двамата.

Дали я придърпа още по-близо и ритъмът им се промени, вече не беше танц, а нещо подобно на прегръдка. Тялото му беше твърдо и стабилно до нейното. Тя се опита да събере достатъчно сили, за да се пребори с привличането помежду им.

- Нека... нека да седнем.

- Добре.

Но вместо да я пусне, той стисна ръката й. Другата му ръка се плъзна под сакото й, така че от тялото й я делеше само тънката копринена рокля. Бузата й намери рамото му. Тя се сгуши до него и имаше чувството, сякаш се е прибрала у дома. Успокои дъха си, затвори очи и се понесе с него.

- Франси - прошепна в косата й, - ще трябва да направим нещо за това.

Първо реши да се престори, че не го разбира, но в този момент не й беше до кокетничене.

- Това е... просто химия. Ако не й обръщаме внимание, ще го преодолеем.

Дали я придърпа по-близо.

- Сигурна ли си?

- Абсолютно. - Надяваше се, че не може да чуе лекото потрепване в гласа й. Неочаквано се уплаши и се усети да казва: - Боже, Дали, това ми се е случвало стотици пъти. Хиляди. Сигурна съм, че и на теб.

- Аха - отвърна той безизразно. - Хиляди пъти. - Изведнъж спря да се движи и отпусна ръце. - Виж, Франси, не знам дали и с теб е така, но вече не ми се танцува.

- Добре. - Тя му отправи най-добрата си коктейлна усмивка и се зае да оправя реверите на сакото си. - Нямам нищо против.

- До после. - Той се обърна и се отдалечи.

- Да, до после - каза тя на гърба му.

Раздялата им беше топла. Не си размениха гневни думи. Не си изрекоха предупреждения. Но докато го гледаше да се изгубва в множеството, имаше смътното усещане, че между тях двамата се очертаваше нова зона на сблъсък.

28

Макар че Дали направи няколко половинчати опита да изглади отношенията си с Теди, двамата бяха като куче и котка. Когато баща му беше наблизо, Теди скачаше по мебелите, чупеше съдове и се мусеше. Дали не щадеше критики към детето и двамата се чувстваха все по-нещастни в компанията си. Франческа се опита да се държи като помирител, но от вечерта, когато танцуваха в „Роустабаут“, между нея самата и Дали се беше насъбрало толкова много напрежение, че непрестанно си изпускаше нервите.

Следобеда на третия им и последен ден в Уайнет тя се скара с Дали, след като Теди беше изтичал нагоре по стълбите и бе ритнал един стол в кухнята.

- Не можеш ли да седнеш с него и да редите пъзел или да четете книга заедно? - настоя тя. - Какво, за бога, те кара да мислиш, че ще успее да удари билярдната топка, като му крещиш през цялото време?

Дали се загледа в дупката в зеления филц на масата.

- Първо, не крещях, второ, не се меси. Тръгвате си утре и това ми осигурява твърде малко време да компенсирам девет години женско влияние.

- Само частично женско влияние - тросна се тя. - Не забравяй, че Холи Грейс прекарва много време с него.

Очите му се присвиха.

- Какво имаш предвид?

- Имам предвид, че тя е дяволски по-добра като баща, отколкото ти някога ще бъдеш.

Дали направи крачка назад, всеки мускул от тялото му беше напрегнат от войнственост, но само миг по-късно отново застана до нея.

- И още нещо, мислех, че ще говориш с него, ще му обясниш, че съм му баща.

- Теди не е в настроение за каквито и да е обяснения. Той е умно дете. Ще даде знак, когато е готов.

Очите му обходиха тялото й с преднамерена наглост.

- Знаеш ли какво не е наред с теб? Мисля, че все още си незрялото дете, което не може да понесе, че няма да стане на неговото!

Нейните очи му отвърнаха със същото.

- А аз мисля, че ти си безмозъчен спортист, който не струва и пукната пара без стик в ръката!