Сюзън Филипс - Мис Каприз

Любима маса! Франческа се взря в Дали, докато той и жената си разменяха любезности. Отново го беше направила. Отново си беше позволила да се подлъже по образа, който Дали си бе създал, и бе забравила, че това е мъж, който бе прекарал по-голямата част от последните петнайсет години в най-изисканите голф клубове в Америка.

- Мидите са особено добри тази вечер - обяви управителката, докато ги водеше по тесния тухлен коридор на ресторанта към градината.

- Тук винаги всичко е хубаво - довери Дали на Франческа, когато се настаниха в ракитените столове. - Само дето обикновено искам да ми преведат на английски всичко, което изглежда подозрително, преди да го изям. Последния път почти ме задушиха с дроб.

Франческа се разсмя.

- Ти си истинско чудо, Дали.

- Защо мислиш така?

- Защото не са много хората, които се чувстват еднакво удобно в „Лютес“ и в някое долнопробно тексаско заведение.

Дали я изгледа продължително.

-- Струва ми се, че и ти се справяш добре и на двете места.

Отговорът му я извади от равновесие. Франческа толкова бе свикнала да размишлява върху различията им, че беше трудно да свикне с идеята, че имат и сходства. Известно време си говореха за менюто, а Дали правеше непочтителни коментари за всяко ястие, което му се стореше твърде сложно. През цялото време, докато си бъбреха, очите му я изпиваха. Тя започна да се чувства красива по начин, който никога не бе изпитвала -дълбока красота, която идваше от дълбините на същността й. Размекването й я разтревожи, затова се зарадва, когато сервитьорката най-сетне дойде и ги разсея.

След като останаха отново сами, Дали буквално я погълна с поглед и се усмихна бавно и интимно.

- Нощта, която прекарахме заедно, беше много хубава.

О, не, помисли си Франческа. Нямаше да му се даде толкова лесно. Тя беше играла игрички с най-добрите и точно тази риба щеше да се погърчи на кукичката известно време. Разшири невинно очи, отвори уста, за да го попита за каква нощ говори... и се усмихна.

- Аз също си прекарах добре.

Той се пресегна през масата и стисна ръката й, но после я пусна също толкова бързо.

- Съжалявам, че ти се развиках. Холи Грейс доста ме разстрои. Не трябваше да нахлува така. Случилото се не беше по твоя вина и не трябваше да си го изкарвам на теб.

Франческа кимна, без да приема напълно извинението му, но и без да го отхвърля. Разговорът се пренесе към по-безопасна тема, докато сервитьорът не се появи с първото блюдо. След като им сервира, Франческа попита Дали за срещата му с телевизията. Той отвърна сдържано, факт, който я заинтригува достатъчно, че да продължи да го разпитва.

- Разбрах, че ако подпишеш с тях, ще спреш да играеш на повечето големи турнири.

Тя измъкна един охлюв от малката керамична купичка, пълна с маслен сос с билки.

Дали сви рамене.

- Не след дълго вече ще съм твърде стар за състезания. По-добре да подпиша, докато плащат повече.

В главата й пробляснаха факти и цифри от кариерата на Дали. С пръст очерта кръг върху покривката и после като неопитен пътник, който предпазливо пристъпва в непозната територия, изкоментира:

- Холи Грейс ми каза, че вероятно няма да играеш на „Ю Ес Класик“ тази година.

- Вероятно не.

- Не мислех, че ще си позволиш да се пенсионираш, без да си спечелил поне един голям турнир.

- Според мен се справям добре. - Кокалчетата му леко побеляха, когато пръстите му се стегнаха около чашата със сода, която държеше. Започна да й разказва как се погаждат госпожица Сибил и Доралий. Тъй като Франческа тъкмо беше говорила и с двете по телефона, беше доста по-заинтересувана от начина, по който смени темата, отколкото от нещата, които казваше.

Сервитьорът пристигна с предястията. Дали беше избрал миди в тежък тъмен доматен сос и чесън, а тя се беше спряла на ронлива паста, задушена с ароматна смес от рачешко месо и диви гъби. Вдигна вилицата си и опита отново.

- „Ю Ес Класик“ стана толкова престижен, колкото и „Мастърс“, нали?

- Да, предполагам. - Дали набоде една от мидите с вилицата си и я прокара през соса. -- Знаеш ли какво ми каза онзи ден

- Скийт? Каза, че според него ти си най-интересният индивид,който съм прибирал ог улицата. Това е комплимент, особено ! като имаш предвид, че не те понасяше.

- Поласкана съм.

- Дълго време фаворит му беше един еднорък скитник, който можеше да оригне песента „Том Дули“, но мисля, че ти промени мнението му по време на последната си паметна поява. Разбира се, винаги има шанс да преосмисли нещата.