Сюзън Филипс - Мис Каприз

Ръката на Джери се сви в юмрук, но той не помръдна.

Дали грабна предницата на якето му и го блъсна към една улична лампа.

- Какво, по дяволите, не е наред с теб? Аз бих се сражавал с цяла армия за тази жена. Не можеш ли да се биеш само с един човек?

Джери го изгледа презрително.

- Това ли е единственият начин, чрез който знаеш да разрешаваш проблемите си? С юмруци?

- Аз поне се опитвам да решавам проблемите си. Ти просто я правиш нещастна.

- Ти не знаеш нищичко, Бодин. От седмици се опитвам да говоря с нея, но тя не иска да ме вижда. Последния път, когато успях да прескоча охраната в студиото й, извика ченгетата.

- О, така ли? - Дали се усмихна язвително и пусна якето на Джери. - Знаеш ли какво? Не те харесвам, Яфе. Не харесвам хора, които се държат така, сякаш знаят всичко. Но най-вече не харесвам самодоволни филантропи, които вдигат шум до небесата за спасяването на света, но преебават хората, които държат на тях.

Джери дишаше по-тежко от Дали и с мъка намери думи да му отговори.

- Всичко това теб изобщо не те засяга.

- Всеки, който се появи в живота на Холи Грейс, рано или късно, се сблъсква с мен. Тя иска бебе и по някаква причина, която аз със сигурност не разбирам, иска и теб.

Джери се облегна на лампата. За момент главата му клюмна, а когато я вдигна, очите му бяха потъмнели от мъка.

- Кажи ми защо е толкова ужасно престъпление, че не искам да създам бебе в този свят? Защо тя е толкова упорита? Защо не можем да сме си само двамата?

Болката на Джери трогна Дали, но той направи всичко по силите си да я пренебрегне.

- Тя иска бебе, това е всичко.

- Аз ще съм най-лошият баща на света. Не знам нищо за бащинството.

Смехът на Дали беше тих и горчив.

- Смяташ ли, че някой от нас знае?

- Слушай, Бодин. Достатъчно хора ми натякват за това. Първо, Холи Грейс, после сестра ми, след нея и Франческа. Сега и ти си се заел с мен. Е, това не ви влиза в проклетата работа, разбираш ли? Това е между Холи Грейс и мен.

- Отговори ми на един въпрос, Яфе - каза бавно Дали. -Как ще продължиш да живееш със съзнанието, че си оставил най-хубавото нещо в живота ти да ти се изплъзне?

- Да не мислиш, че се опитвам да я забравя? - изплака Яфе. - Тя не иска дори да говори с мен, ти, проклет кучи сине! Дори не мога да се озова в една стая с нея.

- Може би не се опитваш достатъчно упорито.

Очите на Джери се присвиха, а челюстта му се стегна.

- Просто ме остави на мира, по дяволите. И стой настрана от Холи Грейс. Нещата между вас двамата вече са минало и ако още веднъж дори си помислиш да я докоснеш, ще те погна, разбираш ли ме?

- Разтреперих се в ботушите си - умишлено нахално му отвърна Дали.

Джери го погледна право в очите и по лицето му се изписа такава заплаха, че Дали изпита против волята си уважение.

- Не ме подценявай, Бодин - каза Джери с равен, но твърд глас. Устоя на погледа му няколко дълги мига, без да трепне, после се извърна и се отдалечи.

Дали го гледа известно време, после тръгна по тротоара. Когато излезе на платното да спре такси, в крайчеца на устата му потрепваше лека самодоволна усмивка.

Франческа се бе съгласила да се срещне с Дали в девет часа в един ресторант наблизо, който и двамата харесваха и в който се сервираше мексиканска храна. Облече черна кашмирена блуза и панталон на зеброви райета. После импулсивно избра едни сребърни обеци със силно изразена асиметрична форма, наслаждавайки се на представата колко щяха да го издразнят. Беше минала седмица, откакто го видя за последно, и бе в настроение да празнува. Агентът й бе приключил продължилите почти три месеца трудни преговори и от телевизията най-накрая бяха подписали. От началото на юни седмичното предаване „Франческа днес“ щеше да стане месечно.

Когато пристигна в ресторанта, видя, че Дали се е настанил в сепаре с високи облегалки в дъното, далеч от хората. Той я забеляза и се изправи бързо, а на лицето му проблясна глуповата усмивка - изражение по-подходящо за тийнейджър, отколкото за възрастен мъж. В отговор сърцето й се разтуптя.

- Здравей, скъпа.

- Здрасти, Дали.

Тя бе привлякла доста внимание, когато влезе в ресторанта, така че той я целуна съвсем леко. Веднага щом седнаха обаче, се наведе през масата и свърши работата както трябва.

- По дяволите, Франси, радвам се да те видя.

- И аз. - Тя го целуна отново, затвори очи и се наслади на замайващото усещане да е край него.

- Откъде намери тези обеци? От железарията ли?

- Това не са обеци - тросна му се надменно тя и се облегна. - Според човека, който ги създава, това са свободни абстракции на концептуализирана тревога.