Сюзън Филипс - Господин Неустоим

- Нищо чудно да се тревожим напразно. Те вероятно вече са оправили всичко.

Ала те нищо не бяха оправили. Мег го знаеше, знаеше го и

Нийли Джорик. Майката на Луси познаваше дъщеря си достатъчно добре, за да е сигурна, че никога не би ги подложила на нещо такова, ако не е взела окончателно решение.

Един по един те всички обърнаха гръб на Мег. Четиримата родители. Братът и сестрите на Луси. Шаферите. Тя сякаш бе престанала да съществува. Първо нейните родители, а сега и това. Всички, на които държеше, всички, които обичаше, я бяха отписали.

Тя не беше от плачливите, но в очите й запариха сълзи и тя разбра, че трябва да се махне от тук. Приближи се до входната врата, незабелязана от никого, завъртя дръжката и се измъкна навън само за да осъзнае грешката си прекадено късно.

Светнаха прожектори. Забръмчаха телевизионни камери. Неочакваната поява на една от шаферките тъкмо когато младоженците би трябвало да произнасят брачните си клетви, предизвика огромно оживление. Някои от зяпачите, насядали по трибуните срещу църквата, се изправиха, за да видят какво става. Репортери се втурнаха напред. Мег изпусна букета, обърна се рязко и улови тежката метална брава с две ръце. Тя отказа да се завърти. Разбира се. Беше заключено от съображения за сигурност. Беше хваната в капан.

Репортерите се спуснаха към нея, притискайки се към загражденията на охраната в подножието на стълбището.

- Какво се случва там вътре?

- Нещо не е наред ли?

- Да не е имало нещастен случай?

- Президент Джорик добре ли е?

Мег долепи гръб до вратата. Въпросите им станаха по-силни, по-настойчиви.

- Къде са булката и младоженецът?

- Церемонията приключи ли?

- Кажете ни какво става?

- Аз... не се чувствам добре, това е всичко...

Виковете им заглушиха немощния й отговор. Някой изкрещя на всички да млъкнат. Мег се бе оправяла с мошеници в Тайланд и улични крадци в Мароко, ала никога досега не се бе чувствала по-беззащитна. Отново се обърна към вратата, настъпвайки падналия си букет, но бравата не помръдваше. Или никой вътре не си даваше сметка за затруднението й, или бяха решили да я хвърлят на вълците.

Тълпата на трибуните се беше изправила. Мег се огледа отчаяно наоколо и зърна две тесни стъпала, отвеждащи до пътека, която завиваше зад църквата. Спусна се по тях, като почти се препъна. Зяпачите, които не бяха успели да се уредят с място на трибуните, се бяха скупчили на тротоара зад оградата на църквата, някои от тях - бутащи детски колички, други - понесли хладилни чанти. Мег повдигна роклята си и се затича по неравната тухлена пътека към паркинга отзад. Несъмнено все някой от охраната щеше да я пусне обратно в църквата. Ужасна перспектива и все пак - за предпочитане пред това, да се изправи пред пресата.

Едва бе достигнала асфалта, когато забеляза един от шаферите, обърнат с гръб към нея, да отваря вратата на тъмносив мерцедес-бенц. Церемонията определено беше отменена. Мег не можеше да си представи как се връща в хотела в лимузината на останалите от сватбената процесия, затова се втурна към мерцедеса и отвори вратата откъм мястото до шофьора тъкмо когато двигателят запали.

- Ще ме оставиш ли в хотела?

- Не.

Мег вдигна очи и срещна хладните очи на Тед Бодин. Един поглед към упорито стиснатата му челюст й бе достатъчен, за да разбере, че той никога, за нищо на света не би повярвал, че вината за случилото се не е нейна, особено след разпита, на който го беше подложила на вечерята снощи. Понечи да каже, че съжалява за болката, която случващото се му причинява, ала той не изглеждаше така, сякаш изпитва болка. По-скоро - лек дискомфорт. Беше емоционален робот и Луси с основание го беше зарязала.

Мег събра полите на роклята около себе си и отстъпи, препъвайки се.

- Ъъъ... Ами добре тогава.

Той излезе от паркинга, без да бърза. Нямаше свистене на гуми, нито рев на двигател. Дори помаха на двама души на тротоара. Току-що дъщерята на бившия президент на Съединените щати го беше зарязала пред очите на целия свят и въпреки това по нищо не му личеше, че се бе случило нещо монументално.

Мег се довлече до най-близкия служител от охраната, който най-сетне я пусна обратно в църквата, където появата й предизвика точно онази враждебна реакция, която тя очакваше.

Навън прессекретарят на президента направи кратко изявление, което не съдържаше никакви подробности, само лаконично съобщение, че церемонията се отменя. След задължителната молба обществото да прояви разбиране към двойката, прессекретарят влезе обратно в църквата, без да отговаря на никакви въпроси. В последвалото вълнение никой не забеляза дребната фигурка, облечена в светлосиня хорова роба и бели сатенени обувки, която излезе от страничната врата и се изгуби из задните дворове на квартала.