Сюзън Филипс - Господин Неустоим

Обременена от прекадено силно чувство за вина, Мег не бе могла да откаже. За съжаление, нито президентът, нито съпругът й се бяха сетили да покрият разноските по допълнителния й престой в хотела.

- Много странно - каза Мег на рецепционистката. В добавка към естествената й красота, косата на кичури, съвършеният грим, ослепително белите зъби и изобилието от гривни и пръстени говореха, че тя е жена, който посвещава много повече време и пари на външния си вид от Мег. - За съжаление, у себе си нямам друга карта. Ще ви напиша чек. - Което беше невъзможно, тъй като още преди три месеца беше изпразнила чековата си сметка и оттогава се издържаше със скъпоценната си последна кредитна карта. Мег порови из чантата си. - О, не. Забравила съм си чековата книжка.

- Няма проблем. Зад ъгъла има банкомат.

- Отлично. - Мег грабна куфара си. - Ще го оставя в колата, докато отивам натам.

Служителката изскочи иззад рецепцията и издърпа куфара от ръцете й.

- Ще ви чака, когато се върнете.

Мег й отправи най-изпепеляващия си поглед и изрече думи, които никога не бе вярвала, че ще допусне да излязат от устата й:

- Знаете ли коя съм?

„Никоя. Абсолютно никоя."

- О, да. Всички го знаят. Но си имаме правила.

- Много добре. - Мег преметна ръчната си чанта през рамо (,,Прада'', която беше получила за износване от майка си) и излезе от фоайето. Докато стигне до паркинга, по тялото й беше избила студена пот.

Петнайсетгодишният й буик сенчъри, който гълташе бензин като змей, стоеше като ръждива брадавица между лъскав нов лексус и кадилак CTS. Въпреки че неведнъж беше минавай с прахосмукачка, ръждомобилът все още миришеше на цигари, пот, евтина храна и мухъл. Мег свали прозорците, за да пусне малко свеж въздух. Тънък слой пот се беше образувал под мрежестата блуза, която носеше над дънките си, допълнени от чифт обици от ковано сребро, които си беше изработила сама от няколко катарами, които бе намерила в Лаос, и старовремска шапка клош от морав филц, за която любимият й магазин за препродажба в Лос Ащрселис твърдеше, че е принадлежала на Джинджър Роджърс 11.

Мег отпусна глава на волана, ала колкото и усърдно да мислеше, не й хрумваше начин да се измъкне. Извади мобилния си телефон от чантата и направи онова, което се бе зарекла никога да не прави. Обади се на брат си Дилън.

Въпреки че беше с три години по-малък от нея, той вече беше преуспяващ финансист. Когато брат й заприказваше за онова, което върши, Мег бързо губеше интерес, но знаеше, че го прави наистина добре. Понеже той отказваше да й даде служебния си номер, тя набра мобилния му телефон.

- Здрасти, Дил. Обади ми се веднага. Спешно е. Сериозно. Трябва да ми се обадиш веднага.

Нямаше смисъл да звъни на Клей, близнака на Дилън. Клей все още беше гладуващ актьор, който едва успяваше да си плаща наема, макар че това нямаше да продължи още дълго, защото той имаше диплома от драматичната школа на Йейлския университет, бързо нарастващ списък с роли в театрални постановки в Ню Йорк, както и талант, достоен за името Коранда.

Телефонът на Мег иззвъня и тя го грабна.

- Обаждам ти се единствено от любопитство - заяви Дилън. - Защо Луси развали сватбата си? Секретарката ми твърди, че според някакъв сайт за клюки ти си я убедила да не се жени. Какво се случва там при теб?

- Нищо добро. Дил, имам нужда от заем.

- Мама каза, че това ще се случи. Отговорът е „не".

- Дил, не се шегувам, Изпаднах в неприятно положение. Взеха ми кредитната карта и...

- Кога най-сетне ще пораснеш, Мег. Вече си на трийсет години. Време е да се оправяш сама.

- Знам. И ще направя някои промени. Но...

- В каквото и да си се забъркала, и сама можеш да се измъкнеш. Много по-умна си, отколкото предполагаш. Имам вяра в теб, дори и ти да нямаш.

- Оценявам го, но се нуждая от помощ сега. Наистина. Трябва да ми помогнеш.

- Исусе, Мег. Никаква гордост ли нямаш?

- Това беше адски гадно.

- Тогава не ме карай да го казвам. В състояние си да се оправиш със собствения си живот. Хвани се на работа. Нали знаеш какво е това?

-Дил...

- Ти си ми сестра и аз те обичам, и именно защото те обичам, сега ще затворя.

Мег остана да се взира в замлъкналия телефон, ядосана, но не и изненадана от това доказателство за семеен заговор против нея. Родителите й бяха в Китай и недвусмислено бяха дали да се разбере, че повече няма да я спасяват. Шантавата й баба Белинда не даваше нищо даром. Тя би накарала Мег да се запише в курс по актьорско майсторство или нещо също толкова отвратително. Що се отнася до чичо й Майкъл... Последния път, когато му беше отишла на гости, той й беше дръпнал язвителна лекция на тема лична отговорност. Луси бе избягала, така че й оставаха другите й три близки приятелки - всяка от тях беше богата и би могла да й заеме пари.