Сюзън Филипс - Господин Неустоим

Ема се радваше, че Франческа и Дали скоро ще заминат за Ню Йорк. Франческа живееше, за да работи, и записът на следващата й поредцца интервюта щеше да отвлече мислите й от станалото. След като се върнеха в къщата си в Манхатън, можеха да се потопят в живота на големия град, което бе много по-здравословно, отколкото да останат в Уайнет.

Франческа се надигна от пейката и потърка бузата си.

- Луси беше отговор на молитвите ми за Теди. Мислех, че най-сетне е срещнал жена, достойна за него. Интелигентна и Добра, жена, която разбира какво е да имаш привилегировано детство, но въпреки това не е била разглезена от начина, по който е била отгледана. Мислех, че притежава характер. - Лицето й придоби сурово изражение. - Е, заблуждавала съм се, нали така?

- Всички се заблудихме.

Кърпичката се разпадна между пръстите на Франческа и следващите й думи бяха толкова тихи, че Ема едва ги чу:

- Така отчаяно искам внуци, Ема. Аз... сънувам ги... стнувам как ги държа, как вдъхвам уханието на малките им нежни главички. Децата на Теди...

Ема познаваше историята на Франческа и Дали достатъчно добре, за да е наясно, че приятелката й изразява нещо повече от копнежа на една петдесет и четири годишна жена за внуче. Дали и Франческа бяха отчуждени един от друг през първите девет години от живота на Тед, до деня, когато Дали бе научил, че има син. Едно внуче би запълнило тази празнина в живота им.

Сякаш прочела мислите й, Франческа продължи:

- Двамата с Дали не можахме да видим заедно как Теди прави първите си стъпки, не чухме заедно как изрича първите си думи. - В гласа й се промъкна горчивина. - Мег Коранда ни открадна децата на Тед. Открадна ни Луси, открадна и внучетата ни.

Ема не бе в състояние да понесе тъгата на приятелката си. Стана от пейката и я прегърна.

- Все още можеш да имаш тези внучета, миличка. Ще се намери и друга жена за Тед. Много по-добра от Луси Джорик.

Франческа не й повярва. Ема го видя съвсем ясно и в този миг реши да не й казва най-лошото. Че Мег Коранда все още бе в града.

- Имате ли друга кредитна карта, госпожице Коранда? - попита красивата русокоса рецепционистка. - Тази системата я отхвърля.

- Отхвърля? - Мег се престори, че дори не разбира думата, ала всъщност отлично знаеше какво става. С тихо шумолене последната й кредитна карта изчезна в средното чекмедже на рецепцията на „Уайнет Кънтри Ин".

Служителката срещу нея дори не се опита да прикрие задоволството си. Мег се беше превърнала в обществен враг номер едно в Уайнет, когато изопачената история за ролята й в сватбената катастрофа, унижила техния кмет светец пред очите на целия свят, се бе разнесла като предавана по въздуха зараза из градчето, където все още имаше представители на пресата.

Неимоверно преувеличен разказ за спречкването й с Бърди Китъл от предсватбената вечеря също беше станал обществено достояние. Ако само бе успяла да се махне незабавно от Уайнет, Мег щеше да избегне всичко това, ала то се бе оказало невъзможно.

Семейството на Луси си беше тръгнало от Уайнет в неделя, двайсет и четири часа след като Луси беше избягала. Мег подозираше, че и досега щяха да са тук с надеждата тя да се върне, ако Нийли Джорик не трябваше да присъства на международната конференция на Световната здравна организация в Барселона, заедно със съпруга си, който беше домакин на това събиране на медицински журналисти от цял свят. Мег единствена бе разговаряла с Луси след бягството й.

Беше получила обаждането в събота през нощта, горе-долу около времето, когато булката и младоженецът би трябвало да си тръгват от тържеството, за да поемат на меден месец. Сигналът беше слаб и тя едва бе разпознала гласа на Луси, който бе изтънял и неуверен.

- Мег, аз съм.

- Луси? Добре ли си?

От другата страна на линията се разнесе задавен, полуистеричен смях.

- Въпрос на гледна точка. Сещаш ли се за онази моя необуздана страна, за която все ми говориш? Е, мисля, че я открих.

- О,миличка...

- Аз... аз съм страхливка, Мег. Не мога да се изправя очи в очи със семейството ми.

- Луси, те те обичат. Ще те разберат...

- Кажи им, че съжалявам. - Гласът й изневери. - Кажи им, че ги обичам и знам, че забърках ужасна каша, и ще се върна, за да я оправя, но... още не. Все още не мога да го направя.

- Добре. Ще им кажа. Но...

Луси затвори, преди Мег да успее да каже още нещо.

Мег повика на помощ цялата си сила и каза на родителите на Луси за обаждането.

- Сама е решила да го направи - заявила бе майка й, спомнила си навярно собственото си бунтарско бягство преди много години. - Засега е най-добре да й дадем личното пространство, от което се нуждае. - След което бе накарала Мег да обещае да остане в Уайнет още няколко дни, в случай че Луси се върне. - Това е най-малкото, което можеш да направиш, след като забърка тази каша.