Сюзън Филипс - Господин Неустоим

Или пък? Там беше работата. Джорджи, Ейприл и Саша бяха независими, непредсказуеми жени, които от години й повтаряха, че трябва да престане с глупостите и да се захване с нещо. Все пак, ако им обяснеше колко отчаяно беше положението й...

„Никаква гордост ли нямаш?"

Наистина ли искаше да даде на своите преуспели приятелки още едно доказателство за собствената сй безполезност? От друга страна, какви възможности имаше? В портмонето си нямаше повече от стотина долара, никакви кредитни карти, празна чекова сметка, по-малко от половин резервоар с бензин и кола, която всеки миг можеше да сдаде багажа. Дилън беше прав. Колкото и да й беше неприятно, трябваше да си намери работа... при това възможно най-бързо.

Зае се да обмисли ситуацията. Като враг номер едно в Уайнет, никога нямаше да си намери работа тук, но до Сан Антонио и Остин имаше по-малко от два часа път, точно толкова далеч, колкото можеше да стигне с половин резервоар. Там несъмнено щеше да успее да си намери работа. Това би означавало да се измъкне, без да си плати сметката, нещо, което никога досега не беше правила, ала нямаше избор.

Стиснала волана с изпотени длани, тя излезе от паркинга.

Ревът на разваления заглушител я накара да закопнее за хибридния нисан ултима, от който се бе наложило да се откаже, когато баща й престана да плаща вноските. Притежаваше единствено дрехите на гърба си и съдържанието на чантата си. Чувстваше се ужасно, задето трябваше да зареже куфара си, но тъй като дължеше на „Уайнет Кънтри Ин" над четиристотин долара за трите нощи, които бе прекарала там, не можеше да направи кой знае какво. Щеше да им плати с лихвите веднага щом си намереше работа. Каква точно щеше да бъде тази работа, Мег и представа си нямаше. Нещо временно и можеше само да се надява, добре платено, докато измисли какво да прави занапред.

Някаква жена, бутаща бебешка количка, спря и зяпна кафявия буик, който бълваше облаци гъст пушек. В съчетание с ревящия заглушител, това едва ли правеше ръждомобила най-подходящата кола за бягство от местопрестъплението. Мег се сниши в седалката и подмина сградата на съда и Обществената библиотека, докато отиваше към покрайнините на града. Най-сетне видя табелата на изхода на града.

НАПУСКАТЕ УАЙНЕТ, ТЕКСАС

Кмет Тиодор Бодин

Не беше виждала Тед след ужасната им среща на паркинга зад църквата и беше сигурна, че никога няма да й се наложи да го види отново. Готова бе да се обзаложи, че жени от цялата страна вече се редят на опашка, за да заемат мястото на Луси.

Пронизителен вой на сирена се разнесе зад нея и когато погледна в огледалото за обратно виждане, Мег видя примигващата червена светлина на полицейска кола. Пръстите й се вкопчиха във волана. Отби встрани от пътя, като се молеше проблемът да бе шумният й заглушител, и се проклинаше, задето не го беше оправила, преди да тръгне от Лос Анджелис.

Със свит от ужас стомах, тя изчака двамата полицаи да проверят регистрационния й номер. Най-сетне този зад волана се появи и тръгна към нея. Имаше червендалесто лице, голям нос, рунтава сива коса, която стърчеше изпод фуражката му, и бирено шкембе, надвиснало над колана.

Мег свали стъклото на прозореца и залепи усмивка на лицето си.

- Здравейте, Господин полицай.

„Моля те, Господи, нека да е само заради разваления заглушител, а не заради неплатената сметка."

Подаде му шофьорската си книжка и документите на колата още преди той да ги поиска.

- Проблем ли има?

Той се вгледа в шофьорската книжка, а после - във филцовата й шапка. За миг на Мег й хрумна да му каже, че някога е принадлежала на Джинджър Роджърс, но той не й заприлича на почитател на старите филми.

- Госпожо, съобщиха ни, че сте напуснали хотела, без да си платите сметката.

Стомахът й се сви.

- Аз? Това е нелепо.

С крайчеца на окото си зърна движение в огледалото за обратно виждане - другият полицай очевидно бе решил да се присъедини към забавлението. Само дето другият полицай носеше дънки и черна тениска вместо униформа. И беше...

Мег впери поглед в огледалото. Не!

Обувки изхрущяха по чакъла и върху колата падна сянка. Мег вдигна поглед и установи, че се взира в безстрастните кехлибарени очи на Тед Бодин.

- Здравей, Мег.

4.

- Тед! – Мег опита да се държи така, сякаш той бе човекът, когото най-много би искала да види, а не най-голвмият й кошмар. – Да не си станал полицай?

- Придружавам ги по време на обиколки. - Той подпря лакът върху покрива на колата й. От начина, по който я огледа, Мег изпита чувството, че той също не харесва шапката й... нито каквото и да било у нея. - Програмата ми за следващите седмици неочаквано се освободи.