Сюзън Филипс - Господин Неустоим

- Сега? - повтори Трейси думите на Мег. - Не можеш да говориш с него сега.

Ала Луси трябваше да го направи и Мег го разбираше, дори ако Трейси не можеше. Тя стисна още по-здраво букета от миниатюрни кали, който държеше, лепна усмивка на лицето си и пристъпи върху снежнобелия килим.

Хоризонтална пътека разделяше предната и задната част на кораба. Бившият президент на Съединените щати и нейният съпруг чакаха там с овлажнели очи и изпълнени с гордост, за да съпроводят дъщеря си в последните й стъпки като неомъжена жена. Тед Бодил стоеше пред олтара заедно с главния си шафер и останалите трима шафери. Един слънчев лъч падаше върху главата му и я обгръщаше в - какво друго? - ореол.

По време на репетицията предишния ден Мег бе получила учтиво скастряне, задето върви прекалено бързо по пътеката, ала сега това не беше проблем, защото обикновено широките й крачки бяха заменени от съвсем ситни стъпчици. Какво беше направила? Гостите се бяха обърнали в очакване да видят приближаването на булката. Мег стигна до олтара прекалено бързо и вместо да заеме мястото си до Шарлот, спря пред Тед.

Той я погледна въпросително. Тя впери поглед в средата на челото му, за да не й се налага да срещне смущаващите му кехлибарени очи.

- Луси би искала да говори с теб - прошепна.

Тед наклони глава на една страна, докато осмисляше чутото.

Всеки друг на негово място би попитал нещо, но не и Тед Бодин. Недоумението му отстъпи място на тревога. С решителна стъпка и без следа от смущение, той пое по пътеката.

Президентът и съпругът й се погледнаха, когато той мина покрай тях, и незабавно го последваха. Откъм гостите се разнесе шепот. Майката на младоженеца се изправи, изправи се и баща му. Мег не можеше да остави Луси да посрещне всичко това сама, затова забърза обратно по пътеката. С всяка стъпка обзелото я чувство на ужас се засилваше.

Когато стигна до притвора, зърна бухналата горна част на воала на Луси над рамото на Тед. Трейси и родителите й се бяха скупчили около нея. Двама агенти на тайните служби стояха нащрек край входа. Родителите на младоженеца се появиха точно когато Тед дръпна Луси настрани от малката групичка. Стискайки я здраво за ръката, той я поведе към една малка врата встрани от тях. Луси се обърна, търсейки някого с поглед. Откри Мег и дори през водопада от тюл молбата й беше ясна.

Помогни ми.

Мег се втурна към нея, ала в този миг винаги приветливият Тед Бодин я стрелна с поглед, който я накара да се закове на място. Поглед не по-малко заплашителен и от най-големите страхотии във филмите на баща й. Луси поклати глава и Мег разбра, че приятелката й не я беше помолила да се застъпи за нея пред Тед. Не, тя искаше Мег да се оправи с бъркотията, която оставяше след себе си, сякаш Мег имаше представа как да го направи.

Когато вратата се затвори зад булката и младоженеца, съпругът на някогашния президент на Съединените щати пристъпи към Мег.

- Мег, какво става? Трейси каза, че ти знаеш.

Мег стисна шаферския си букет. Не можеше ли Луси по-рано да освободи бунтарката в себе си?

- Ами... Луси искаше да поговори с Тед.

- Това е ясно. За какво?

- Тя... - Съкрушеното лице на Луси изплува пред очите й. - Има известни съмнения.

- Съмнения? - Франческа Бодин, побесняла в светлобежовата си рокля на „Шанел", пристъпи рязко напред. - Ти си виновна за това. Чух те снощи. Ти го направи.

И тя се спусна към стаята, в която бе изчезнал синът й, ала спря, задържана в последния миг от съпруга си.

- Спри, Франческа - обади се Далас Бодин; провлаченото му тексаско произношение рязко контрастираше с отсечения британски акцент на съпругата му. - Сами трябва да изяснят отношенията си.

Шаферките и шаферите се втурнаха в притвора. Андре, братът на Луси, и трите й сестри, Шарлот, Холи и Трейси (която мяташе убийствени погледи на Мег), се скупчиха заедно. Свещеникът се приближи до Нийли Джорик и двамата бързо размениха няколко думи, след което свещеникът кимна и се върна във вътрешността на църквата, където Мег го чу да се извинява за „краткото забавяне", молейки гостите да останат по местата си.

Камерният ансамбъл отново засвири. Вратата, зад която бяха изчезнали Луси и Тед, си оставаше затворена. Мег почувства, че започва да й се гади.

Трейси се отдели от семейството си и се насочи към нея, розовите й устни бяха изкривени от ярост.

- Луси беше щастлива, докато не се появи ти. Ти си виновна!

Баща й се приближи до нея и сложи ръка на рамото й, отправяйки студен поглед към Мег.