Шабан и Кротала го чакаха.
- Е? - обърна се към тях Озир.
- Уайлд и Чейс сигурно са се измъкнали - отвърна намръщено Шабан. - Полицията в Монако не ги е заловила и тъй като до границата са само десетина минути път, едва ли ще ги хванат.
- А яхтата? Зодиакът цял ли е?
- Да, поне това ни е останало. Уредих да го транспортират в Швейцария веднага, след като полицията опразни терена.
- Господи - въздъхна Озир, поклащайки глава. - Как са успели да избягат?
- Защото си мекушав - изрева Шабан, карайки Озир да трепне. - Всичко, което правя, е за защита на Храма - но това стигна твърде далеч, за да ми връзваш така ръцете! Ако искаш да намериш пирамидата на Озирис - и да я запазиш за себе си - тогава ще трябва да се пролее кръв. Вече се проля. И понеже не ми позволи да направя каквото трябваше, кръвта е на нашите последователи, вместо на нашите врагове! - Гласът му омекна леко, когато постави ръка на рамото на Озир. - Не виждаш ли, Халид? Ако не вземаме всичко, ще останем без нищо… а аз няма да позволя това да се случи. Позволи ми да направя необходимото. Трябва да намерим доктор Уайлд преди тя да открие пирамидата - и да я ликвидираме. Знаеш, че съм прав.
- Да - отвърна неохотно Озир. - Да, прав си. Съжалявам. Трябваше да те послушам, братко.
Шабан кимна и на белязаното му лице се изписа удовлетворение.
- Значи се разбрахме. Намираме ги, убиваме ги и пирамидата остава за нас.
- Разбрахме се - отвърна Озир.
- Има само един малък проблем - обади се Кротала с натежал от сарказъм глас. - Не знаем къде отиват, не знаем и къде се намира пирамидата.
- Трябва ни експерт - рече Шабан. - Някой, който познава цялата история на Египет.
- Хамди? - попита Озир.
Шабан поклати глава.
- Хамди е един прехвален библиотекар. Трябва ни някой от световна класа… - В този миг го осени една идея и той се усмихна злобно. - Някой, който има зъб на Нина Уайлд. - Той извади телефона си и избра един номер от бележника: на щаба им в Швейцария.
- Обажда се Себак Шебан. Свържете се с Агенцията за световно наследство в Ню Йорк и да им предайте… предайте им, че искам да говоря с доктор Лоугън Бъркли.
21.
ЕГИПЕТ
Онова, което първоначално изглеждаше като най-обикновено пътуване обратно към Египет, се оказа много по-стресиращо преживяване. Опитът да си вземат билети от Ница беше осуетен, когато за голям свой ужас Мейси откри, че кредитната ѝ карта е анулирана. Родителите ѝ бяха спрели кранчето.
След гневен разговор с дома стана ясно, че кредитът ѝ ще бъде възстановен само ако се съгласи да се прибере директно в Маями. Предложението на Нина, че може спокойно да се прибере в Щатите, след като вече са разбрали, че Абидос е ключът към откриването на пирамидата на Озирис, не се прие добре.
Еди успя да потуши напрежението между двете жени, като предложи маршрут, който ограничените им финанси можеха да покрият - полет от Ница до Атина с нискотарифен превозвач, след това до Кипър, а оттам с ферибот до египетския Порт Саид. Последва бавно и изморително пътуване по суша с влак на юг, към град Сохаг. Изнервени до крайност, те изминаха последните няколко километра с взет под наем джип и три дни след напускането на Монако най-после стигаха до крайната си дестинация.
Ако в Кайро беше неприятно горещо, то в Абидос, който се намираше на триста четиристотин и петдесет километра по на юг, в покрайнините на Сахара, беше агонизиращо. Температурата надхвърляше сто градуса по Фаренхайт141, а ако случайно се появеше някакъв ветрец, той носеше със себе си стипчив пясък. Нина вече беше започнала втората си бутилка с вода, а беше едва сутринта.
Както обикновено, Еди не изглеждаше впечатлен от условията и продължаваше да носи коженото си яке; единствената му защита от изгарящото слънце беше кърпа, завързана на главата му, за да предпазва оплешивяващото му теме.
- Можеше и да е по-лошо, скъпа - отбеляза той. - Поне е суха жега.
- Много смешно - сопна му се Нина. Бледата ѝ кожа я беше принудила да се увие от глава до пети и за разлика от съпруга си, тя изнемогваше от горещината. - Боже, мразя пустините. Защо най-интересните руини винаги се намират на подобни забравени от Бога места?
Но независимо от лошото ѝ настроение, тя си оставаше впечатлена от онова, което ги очакваше. Останките на древния град Абидос заемаха голяма площ, великолепието на храмовете контрастираше ярко с грозното малко селце, което се намираше близо до тях. Но когато застанаха пред постройките, те осъзнаха, че модерният свят е останал буквално и преносно зад тях, а пред погледите им, освен частично засипаните останки от Озириона, се простираха единствено бледата пустош и далечните скали на Западната пустиня.
Читать дальше