Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Спри, спри! - извика Еди. - Не ги изстрелвай всички­те! - Приближаваха края на вълнолома. Той направи остър завой наляво, разминавайки се на косъм с бетона.

Пред тях се разкри пристанището и блесналото под слънцето Монако. Еди се насочи към вътрешното пристани­ще; тукашните високи кейове бяха предназначени за търгов­ски кораби и лайнери, а не за малки джетове. Трябваше им по-нисък док, за да могат да слязат на брега.

Нина погледна назад.

- О, по дяволите! - „Слънчев барк” се намираше точно зад тях, носът му пореше водата като лъскаво острие и бързо скъся­ваше дистанцията. - По-бързо! Сериозно ти говоря, ускори!

- Това е реактивен скутер, не реактивен самолет! - оп­лака се Еди. - Ако някой си подаде главата над парапета, пръсни я!

Нина се изви неудобно на седалката и насочи пистолета към приближаващия се нос. Видя как някакъв мъж се пода­де над страничния парапет и забеляза джета. Тя стреля два пъти и той побърза да се скрие.

Влязоха във вътрешното пристанище. Еди зави към севе­розападния му край - и установи, че към тях да се приближава нова заплаха. Този път не бяха хората на Озир; една полицей­ска лодка с пуснати сирени пореше водата. Хаосът извън при­станището неизбежно беше привлякъл вниманието им.

- Гръм и мълнии!

- Имаш ли приятели в полицейското управление на Мо­нако? - попита с надежда Нина. Липсата на отговор ѝ беше достатъчна. - Явно не!

На носа се появиха още фигури, насочили пистолетите си към тях…

Нина стреля първа. Един от мъжете отскочи рязко; дру­гият беше улучен в рамото. Той се завъртя назад, пръстът му конвулсивно натисна спусъка…

И изпрати серия бронебойни куршуми към яхтата.

Прозорецът на мостика се пръсна на парчета, а капи­танът, който стоеше зад шурвала, беше улучен право в чело­то. Той се стовари върху таблото, мъртъв, натискайки дросе­ла до край. И понеже всички останали членове на екипажа се намираха на палубата, опитвайки се да застрелят Нина и Еди, до него нямаше никой, който да поеме управлението…

Полицейската лодка промени курса си, за да сложи край на преследването. Еди се стрелна зад нея. Той забеляза някакъв полицай, който стоеше на кърмата и вдигаше пушката си.

- Наведи се! - предупреди той Нина и се обърна назад, за да види кога ще стреля мъжът.

Не последваха изстрели. Вместо това полицаят се наведе отчаяно през парапета, а колегата му скочи от носа на катера.

Миг по-късно „Слънчев барк” връхлетя върху по-мал­кия съд и го разсече на две. Резервоарът на разбитата лодка се взриви, а яхтата профуча през огнената топка, продължа­вайки сляпо да следва джета. Един от хората на Озир се хвърли в морето от предната палуба миг преди пламъците да я обхванат.

- Господи! - проплака Нина. - Да не са полудели?

Еди отново направи завой и се отправи към малкия про­ход между два претъпкани кея. Яхтата не го последва.

- Мисля, че никой не я управлява.

- Какво? Но аз само раних онзи мъж!

- Не се оплаквам!

„Слънчев барк” премина покрай тях; всички намерения на екипажа да застреля бегълците бяха заменени от инстинкт за оцеляване и те наскачаха в морето. Яхтата се отправи ди­ректно към група малки, но скъпи морски съдове в ъгъла на пристанището, и вниманието на хората в тях рязко се откло­ни от състезанието към бързо приближаващото се към тях чудовище. Те се разбягаха с крясъци по подвижните мостове.

- Приготви се да тичаш - каза Еди на Нина. - Щом стиг­нем до сушата, хукваме и няма да спираме, докато не се от­далечим поне на осемстотин метра!

Джетът се изстреля нагоре по хелинга и продължи да се движи, стържейки по бетона. Пред тях изникнаха предпаз­ните бариери: пистата минаваше точно покрай пристанище­то. Еди дръпна силно ръчката за управление, но извън вода­та кавазакито беше неуправляемо. То се блъсна в гофрира­ния метал и двамата му пасажери бяха притиснати болезне­но към таблото.

Един от охраната на състезанието забеляза неочаквания сблъсък и се затича към тях - но след миг замръзна на мяс­то, забелязвайки пушещия „Слънчев барк”, който се блъсна в пристанището с трийсет мили в час.

Малките яхти се разпаднаха в огнени облаци от отломки, доскоро струващи милиони долари. Една по-голяма лодка се преобърна настрани - а мегаяхтата премина по нея и се сто­вари върху кея, разкъсвайки предпазните бариери. „Слънчев барк” се плъзна напряко по пистата като стоманена стена и със скърцане спря точно пред трибуната със зрителите.

Мика Виртанен продължаваше да води колоната. Той ускори след шикана, който се намираше в северната част на пристанището - само за да открие висока бяла бариера там, където очакваше да види завой. Съдиите се окопитиха и тре­скаво започнаха да размахват предупредителни флагове, но за финландеца вече беше твърде късно.