Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Той натисна спирачките, колата му се плъзна покрай мястото, където се намираха Нина и Еди, и се завъртя, пре­ди задницата на болида да се забие в корпуса на яхтата. Още милион долара от парите на тим „Озирис” се превърнаха в отломки - а онова, което остана от болида, се превъртя ня­колко пъти по пистата и спря. Все пак дизайнерите на кола­та си бяха свършили перфектно работата; замаян, но невредим, Виртанен повдигна с трепереща ръка визьора на шле­ма си и примига към хората зад бариерата.

Нина побутна Еди.

- Помниш ли като ми каза да бягам, щом стъпя на сушата?

- Моля? А, вярно! - Те хукнаха, а на мястото на катаст­рофата се събираха все повече и повече съдии.

*

- Вие ли предизвикахте това? - Мейси посочи изумено екрана на телевизора. - Господи! Тук сигурно има потроше­ни яхти за най-малко сто милиона долара!

- Казах на Озир, че ще му струва скъпо - отвърна Нина, оглеждайки внимателно фоайето на хотела. Целта на огра­дите около пистата беше да държи зрителите встрани от нея; отдалечаването не беше представлявало проблем, единстве­ното притеснение, докато отиваха към площада пред Кази­ното, беше, че полицията ги търси. Засега никой не ги беше разпознал - до мига на зрелищната катастрофа на „Слънчев барк” камерите бяха следили състезанието, а не пристани­щето - но все пак тя искаше да напусне княжеството колко­то се може по-бързо. Ако не друго, поне няколко гневни за­страхователни компании щяха да искат главите им.

- Жалко за Мика. Горкото момче. Наистина си мисле­ше, че ще спечели.

Еди я изгледа странно.

- Я чакай, да не би да си разговаряла с Мика Виртанен?

Тя се ухили.

- Дори повече. - Те постепенно осъзнаха какво има предвид и тя продължи: - Какво?! Нямах никакво намере­ние да се скитам по улиците, след като казиното затвори. Откъде мислите, че се сдобих с това? - Тя им показа скъпо­то кожено яке в цветовете на тим „Озирис”, което беше об­лякла върху лъскавата рокля.

- Нали не си го откраднала? - попита Еди.

- Разбира се, че не! - отвърна обидено тя. - Подарък ми е. Знаете ли, много е бърз на пистата, но в леглото…

- Добре, чух достатъчно - побърза да я прекъсне Нина.

- Между другото, добре се представи в казиното - каза Еди на Мейси. - Онази горила щеше да ме размаже, ако не го беше спънала.

Мейси се усмихна.

- Просто се сетих за думите ти, че винаги трябва да съм готова за действие - и реших, че край вас винаги го има.

- За съжаление - отвърна Нина с гримаса. - Но не му обръщай внимание. Има и по-важни неща. - Тя извади сним­ката на зодиака от джоба си и я показа на Мейси. Макар и омачкана, тя беше достатъчно ясна, за да се видят детайли­те на боядисания релеф. - Мисля, че разбрах къде е пира­мидата. Намира се някъде край Абидос. - Тя бързо обясни откъде си е направила този извод.

Мейси разгледа удивено снимката.

- В това има логика. Гробът на Озирис е трябвало да бъде в Абидос - никой никога не го е намирал, но египтяни­те вярват, че трябва да е наблизо. Всички фараони от Първа­та династия са били погребани там, за да са близо до Ози­рис. Предполагате, че пирамидата е някъде на запад? - Нина кимна. - Това също съвпада. Смята се, че западната пусти­ня е мястото, където отиват мъртвите, за да влязат в Подзем­ния свят, мястото, където слънцето залязва.

- А „второто око на Озирис”? Това да ти говори нещо?

Мейси се намръщи и се замисли.

- Второто око! Не знам. Освен ако… - Очите ѝ се раз­шириха. - Освен ако не е нещо в Озириона.

- В кое? - попита Еди.

- Озирионът е сграда, която е трябвало да бъде копие на гробницата на Озирис.

- Втора гробница? - осъзна Нина. - Второ око. И ако то гледа в посока към сребърния каньон…

- …тогава сме намерили пирамидата - завърши изрече­нието ѝ Еди. - Значи се връщаме там!

*

- Бъдете сигурни, че ще сътруднича на властите в раз­криването на отговорните за тази катастрофа - каза Озир на новинарския екип. - Днес беше ужасен ден за спорта, за тим „Озирис”, за Мика Виртанен - и лично за мен самия, както бихте могли да предположите.

- А какво ще кажете за съобщенията, че на яхтата ви се е водила престрелка? - попита репортерът, доволен, че има да­леч по-интересна история от обикновен спортен репортаж.

Озир впрегна всичките си актьорски умения, за да запа­зи неутрална физиономия.

- Не знам нищо по въпроса, само онова, което ми раз­каза полицията. А сега благодаря и моля да ме извините. - Той се оттегли във ВИП залата, но репортерът не спря да му задава въпроси, докато вратата не се затвори под носа му.