- Това вече е друго - рече Еди при вида на изсечения в камъка символ. - Археология без скучното мотане насам-натам.
Търпението на Нина окончателно се изчерпа.
- Кога ще започнете да приемате това на сериозно? - извика тя и гласът ѝ отекна в помещението. - Нямаше да е скучно, ако проявяваше поне малък интерес към работата ми - рече тя на Еди, преди да се обърне към Мейси. - А ти, ако наистина искаш да бъдеш археолог, започни да се държиш като такъв. Или поне като възрастен човек!
Еди изкриви саркастично лице.
- О, директорският глас. Направо го обожавам.
Но Мейси беше шокирана от нападката.
- Но… нали го намерих - рече тя и посочи символа.
- Чист късмет! - сопна ѝ се Нина. - И защото не си методична, направи същото като Лоугьн при Сфинкса - устреми се към наградата, без да обръщаш внимание на останалото, което можеше да се окаже важно.
Еди показа голите стени, които ги обграждаха.
- Тук няма нищо друго.
- Не е там работата! - възрази тя, преди отново да се обърне към Мейси. - Приемаш това като училищна екскурзия - и се държиш като някоя от мажоретките, която седи на задната седалка в автобуса при момчетата и се киска с тях!
Тъмните очи на Мейси се присвиха гневно.
- А вие сигурно винаги сте сядали отпред, при учителите!
- Ами, да - отвърна Нина, изненадана от възражението, - но не става въпрос за мен, а за работата. Ако искаме да намерим пирамидата, ще трябва да се държим като професионалисти.
- И вие си мислите, че аз не съм? Извинете ме, доктор Уайлд, но вие дори нямаше да бъдете тук, ако не бях аз. Аз разбрах за втория вход към Залата на летописите, аз бях тази, която помогна да се влезе в комплекса на Сфинкса…
- Като си показа циците!
Мейси се засегна.
- Мислите си, че съм просто някаква мацка, нали? И не ме вземате на сериозно само защото съм готина и нямам шестици по всичко!
- Ти самата не вземаш това на сериозно!
Еди пристъпи напред и застана между тях.
- Това?
- Всичко това! - извика Нина, махайки с ръка към древната сграда, която се издигаше над тях. - Всичко! Всичко е важно, но понякога имам чувството, че съм единственият човек на света, на когото всъщност му пука!
Мейси отвърна със смразяващ глас:
- О, разбирам - целият археологически свят се върти около вас! Доктор Бъркли беше прав, вие наистина искате непрекъснато да сте в центъра на вниманието. - Тя измъкна сгънатите страници от списанието и ги размаха пред Нина.
- Знаете ли, когато прочетох това, си помислих, че сте толкова готина и толкова умна - че сте някой наистина специален човек. Но вие сте като всички останали. - Тя тръгна към изхода и хвърли листите навън. Разочарованието надделя над гнева ѝ. - Всичко се върти около вас.
- Не е вярно - настоя отбранително Нина. - Не се интересувам от признанието.
- Но му се наслаждавате.
- Разбира се - призна тя след кратко забавяне. - Но не го правя заради това. Правя го защото… защото трябва!
Думите ѝ прозвучаха почти като изповед. Еди повдигна вежди.
- Защото трябва?
- Да. Просто… това е същността ми. Родителите ми дадоха живота си, за да разкрият истината за миналото ни - не за няколко души, които искат да спечелят от това, а за всички нас. Аз правя същото. - Тя замълча, почти изплашена, че признава чувствата си. - И ако не мога да правя това, то какво ми остава?
- Имаш мен - каза Еди.
- Знам. Но… - Тя остана за миг с наведена глава, преди да му се усмихне тъжно и засрамено. - Ами ако това не е достатъчно?
В помещението се настани неловка тишина. Мейси гледаше смутено в краката си, а Нина установи, че не смее да погледне Еди в очите.
- Какво да ти кажа - рече най-накрая той, усмихвайки се измъчено, - никога не съм си те представял като жена-домакиня.
- Извинявай - каза тихо Нина.
Той я прегърна.
- Няма защо.
- Не ми ли се сърдиш?
- Само защото не си ми го казвала досега! - Той отново се усмихна, този път по-широко. - Това ли те е притеснявало през цялото време? Смятала си, че не можеш да се занимаваш с нищо друго, освен с археология?
Нина кимна.
- До голяма степен.
- Това вече е голяма глупост! - рече той през смях. - Ти си най-умният човек, когото познавам, можеш да правиш каквото поискаш. Дори да танцуваш. - Той я погледна косо.
- Просто трябва да пожелаеш да искаш.
- Може би.
- И какво искаш точно сега?
В първия момент тя не отговори нищо, но после ъгълчето на устата ѝ леко се повдигна.
- Сещам се за нещо - отвърна тя, - но не можем да го направим пред Мейси.
Той се ухили.
Читать дальше