- Ще се опитам.
Нина отново повдигна крак и изстена приглушено. Пазачът се изправи, раздразнен от прекъсването.
- Казах ти да не мърдаш! - озъби се той, влизайки в банята.
- Моля те - каза тя с изкривено от болка лице, - кракът ужасно ме боли, вече не мога да издържам!
- Няма да ти се наложи - отвърна той с язвителна усмивка и я блъсна отново на земята. Прегледа китките ѝ, след което се наведе да провери въжетата на Еди.
Такива нямаше.
Ръката на Еди се изстреля с бясна скорост и заби ножичката право в окото му.
Нямаше никакво значение, че острието беше дълго само два и половина сантиметра - цялата ножичка хлътна в черепа на пазача. Болката и шокът го заковаха на място - достатъчно дълго, за да може Еди да се претърколи настрана и да го събори на земята. Разнесе се зловещо хрущене, когато главата на мъжа се удари в лоста за пускане на водата, и той се свлече върху тоалетната чиния.
Еди натисна главата му в водата. Грабна оръжието му и побърза да развърже Нина.
- Успешно изкъпан - рече той, ухилен до уши.
Тя завъртя очи.
- Мъртъв ли е?
- След всичко това? Надявам се. - Цикълът за измиване приключи, водата около полупотопената глава на мъжа порозовя. Еди го погледа няколко мига, за да се убеди, че от носа или устата му не излизат мехурчета, след което провери пистолета. Той беше напълно зареден: двайсет патрона.
- Така е по-добре. Все пак не сме в шибания деветнайсети век, какво ще си играем с разни револвери.
Нина се изправи с благодарност и разтърка схванатите си крака.
- Какъв е планът?
- Същият като снощи. Връщаме се на брега, намираме Мейси, намираме пирамидата. И застрелваме всеки, който ни се изпречи на пътя. Как ти се струва?
- Предпочитам да се разминем с частта за стрелбата, но всичко останало ми харесва. - Тя влезе в каютата, извади личните си вещи от чекмеджето, където бяха прибрани, и се обърна към вратата. Изведнъж промени решението си и вместо това отиде в стаята със зодиака. Озир и останалите бяха работили върху него цяла нощ; наоколо бяха разпръснати нови записки. Тя взе една снимка на целия релеф и я пъхна в джоба си.
- За всеки случай - каза тя на Еди, който я чакаше нетърпеливо до вратата. - Едва ли Озир ще ни даде втора възможност да го видим.
- Продължавам да смятам, че трябва да натрошим това нещо - каза той, оглеждайки коридора. - Така, най-краткият път до долу е да скочим през парапета на задната палуба. Готова ли си за това?
- Ще се справя - отвърна тя и докосна главата му. Единственото лечение, което беше получил, след като го простреляха, беше голямо парче лейкопласт върху раната; сега то бе почерняло от засъхналата кръв. Това означаваше, че кървенето е спряло, но раната имаше нужда от почистване.
- А ти?
- Ще оцелея. Добре, че не ме улучи в лицето - щеше да ми съсипе готината физиономия. - Лицето му се изкриви в усмивка. Тя се усмихна в отговор. - Готова ли си?
Тя кимна. Еди излезе в коридора и бързо се придвижи към стъклената врата. Две от момичетата на Озир се излежаваха по бански на долната палуба, а край тях трима от екипажа на яхтата гледаха състезанието по телевизията. Двама от мъжете бяха въоръжени.
- Така, дотук с плана за незабелязаното промъкване до лодките. - Той вдигна пистолета. - На три скачаме и двамата. Щом се озовеш там, тичаш до лодката, която е във водата, палиш я и не се спираш пред нищо. Така или иначе ще ни убият - ако ни хванат отново, няма да имаме втори шанс. Разбрахме ли се?
- Разбрахме се - съгласи се неохотно Нина. - Но ще ти кажа нещо.
- Какво?
- Вече не съм депресирана.
- Да, няма друг лек, който така да те стимулира, както смъртоносната заплаха, нали? - Те се целунаха и Еди отвори вратата. - Така. Едно, две, три – давай!
Те излетяха навън под яркото средиземноморско слънце и хукнаха към парапета.
Падаха поне три метра; приземяването на Нина беше болезнено твърдо и тя се строполи на земята. Еди се представи много по-добре; приземи се с жабешко приклякване и бързо отскочи. Едната от жените изпищя, другата ги погледна с тъпа изненада. Мъжете наскачаха, въоръжените измъкнаха оръжията си.
Автоматичният пистолет на Еди затрака, заглушените изстрели оставиха кървави дупки по гърдите и на двамата.
Зад гърба му се разнесе шум…
Той се завъртя и изстреля още един откос в мъжа под балкона. Онзи падна върху опръсканата с кръв преграда и пистолетът излетя от ръката му.
Нина го взе.
- Добре ли си? - попита Еди. Тя кимна. - Хубаво. Отивай при лодките! - След като тя тръгна, той се обърна към останалите живи. Пискащата жена вече крещеше пронизително, а приятелката ѝ продължаваше да го гледа озадачено. Невъоръженият мъж беше забил очи в оръжията на мъртвите пазачи. - Можете ли да плувате?
Читать дальше