Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Еди я дръпна и двамата затичаха по коридора. Друга стъклена врата водеше към кърмовата палуба. Някой зад гърба им извика.

Нямаше време да спират и да отварят вратата. Вместо това Еди просто стреля в нея веднъж. Стъклото се пръсна и се изля в тъмен водопад на пода. Те изтичаха по хрущящите стъкълца и изскочиха на палубата.

Тя беше празна. Пред тях се виждаше стълбата, водеща до плаващата платформа.

- Коя лодка? - попита Нина, докато тичаха към нея.

- Която има ключове! - отвърна Еди, поглеждайки през рамо. Видя как някой се появява на вратата на горната палу­ба и стреля отново, за да го накара да се скрие вътре.

Нина се спусна надолу по стълбите, докато Еди потърси прикритие горе. Тя не хареса вида на малките, открити дже­тове и се прехвърли към лодките. Скутерът сигурно щеше да е по-бърз, но ключовете на „Слънчев барк” все още бяха на таблото.

Тя се качи в него.

- Еди, идвай!

Еди се огледа, като чу боботещия двигател на тендера.

- Развържи я! - извика той. Изстрелът му беше стрес­нал екипажа и никой не искаше да излезе пръв.

Това нямаше да продължи дълго. Щом Шабан или Кротала се появяха, те щяха да им заповядат да го атакуват. И тъй като му бяха останали само четири патрона, шансовете му да издържи дълго бяха нищожни.

Той отново погледна към Нина. Тя продължаваше да развързва въжетата.

Двама мъже изтичаха на горната палуба и се хвърлиха на пода в противоположни посоки. Еди стреля по единия, но пропусна. Оставаха му три патрона.

- Еди! - Тендерът беше свободен; Нина скочи зад кор­милото.

- Тръгвай! - извика той. Тя поклати глава; не желаеше да го остави сам. - Аз ще скоча след малко, подкарвай про­клетото нещо!

Боботенето на двигателя премина в рев. Той се обърна, за да скочи от стълбите…

Кротала излетя през счупената врата. Еди стреля по него, но нахалос, защото американецът се хвърли встрани, за да се прикрие. Два патрона.

От ръба на горната палуба се подаде черното дуло на един МР7 и лазерният му мерник проблесна. Тънкият като игла червен лъч се плъзна към Еди - но само след миг се разтанцува като побеснял, щом англичанинът улучи оръжи­ето и го изби от ръцете на стрелеца.

Един патрон.

- Проклети револвери! - изсъска Еди. Дори старият му уайлди щеше да произведе повече от шест изстрела. Един куршум, няколко мишени - време беше да изчезва.

Той скочи и с трясък се приземи на платформата. Тен­дерът се отдалечаваше, но Нина все още се въздържаше да даде газ, изчаквайки го да се качи на борда. Еди се напрег­на, отстъпи няколко крачки назад и спринтира, за да получи добра засилка за скока…

И главата му избухна в адска болка.

Тя беше толкова силна, че той падна и се сгърчи на зе­мята съвсем близо до ръба на платформата. Притисна длан към раната. Заболя го още повече, усети кръвта по дланта си - но ги нямаше откъснатата плът и кости при директното попадение на куршум в човешки череп. Куршумът го беше одраскал точно над лявото ухо.

Ако се беше затичал с другия крак и бе прехвърлил те­жестта на тялото си вляво, вместо вдясно, той щеше да е мъртъв.

А жена му щеше да е вдовица. С присвити от болка очи я видя как го гледа ужасена. Той ѝ махна отчаяно с ръка.

- Махай се оттук! Бягай!

Беше ѝ необходима минута, за да преодолее страха си за него - минута, която се оказа твърде дълга. По лодката пробяга лазерна точка и се закова върху гърдите ѝ.

Много внимателно тя свали ръка от дросела.

Еди чу потракването на приближаващи се каубойски ботуши. Извърна глава и видя, че е изпуснал револвера на метър-два по-нататък. Една ръка се протегна и го взе.

- Мисля, че това е мое - рече Кротала.

- Вземай си проклетото нещо - изпъшка Еди. - Оста­нал е само един патрон.

- Той ми е достатъчен. - Чу се кратко изщракване, кога­то запъна спусъка и цилиндърът се завъртя, за да вкара по­следния куршум под ударника…

- Не! - изкрещя някой. Озир. - Идиот такъв, хората ще видят!

Еди чу как Кротала промърмори: „Е, и? Да им го начукам…”, но ударникът се върна на мястото си с мек звън. „Слънчев барк” не беше единствената скъпа яхта, която дрейфуваше в морето край Монако; звукът от стрелбата сигурно вече беше привлякъл вниманието на хората от съсед­ните лодки.

- Разкарайте ги оттук. Бързо! - заповяда Озир.

Шабан се приближи до брат си.

- Трябва да ги убием. Да беше ме послушал преди.

- Знам, знам. Ще го направим. Но не тук. Ако полиция­та на Монако дойде да разследва изстрелите, а корабът ни е пълен с трупове…

Лодката беше обезопасена, а Нина - докарана на палу­бата под дулото на пистолет. Озир я погледна с подчертано отвращение.