Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Не исках да го правя, но ти не ми остави друг избор. Когато утре след състезанието този кораб напусне Монако… и двамата ще умрете.

19.

- Знаеш ли какво, приятел - рече Еди, - гостоприемст­вото ти хич го няма.

- Погледни го откъм хубавата страна - обади се Нина и погледна Озир. - Той поне пръв мина през това.

Водачът на култа беше решил да се изгаври с тях, като завърза Нина и Еди на същото място, където го бяха остави­ли - в тоалетната на каютата му. Ръцете на Нина бяха завърза­ни към тръбата на умивалника, а Еди се озова в същата пози­ция като Озир, със завързани зад отпадъчната тръба на тоа­летната ръце и глава, наведена над клозетната чиния. Само дето бяха стегнати с въже, а не с вратовръзки; краката им бяха оставени свободни, но един пазач остана при тях цялата нощ, докато Озир и сътрудниците му проучваха зодиака, така че не успяха да се възползват от това си предимство.

- Не ти ли е удобно, Чейс? - попита Озир. - Лошо.

До него застана Шабан, разтърквайки очите си.

- До никъде не сме стигнали със зодиака, Халид. Само си губим времето.

- Отговорът трябва да е там - отвърна Озир. - Тя го на­мери, значи и ние ще можем.

Шабан се усмихна подигравателно на Нина.

- Жалко, че не си я слушал тогава. Щом са наясно как да намерят пирамидата, ще се наложи с мъчения да измък­нем тази информация от тях. - Нова подигравателна усмив­ка, този път към Озир. - Ако не беше заинтересуван само от това как да я вкараш в леглото си…

Лицето на Озир пламна от гняв.

- Млъквай, Себак! Сами ще намерим пирамидата. Няма нужда да стига до предизвикване на болка.

- Какво знаеш ти за болката? - процеди през зъби Ша­бан, приближавайки се към лицето на брат си. Белегът на бузата му запулсира.

Надвисна неловко мълчание, после Озир леко отстъ­пи назад.

- Сами ще намерим пирамидата - настоя той. - Тези двамата ще ги… погребем в морето. Но първо ни чака друга работа - състезанието.

- Ти върви - отвърна презрително Шабан. - Аз ще ос­тана тук и - той се усмихна жестоко - ще обсъдя учтиво ме­стонахождението на пирамидата с доктор Уайлд. - Нина се напрегна.

Озир поклати глава.

- Очакват да си там с мен.

- Кажи им, че съм болен.

- Себак! Това е за храма - и ти идваш с мен. - Той го погледна втренчено. Този път отстъпи по-малкият брат, ма­кар сухожилията на врата му да се издуха. Озир се обърна към бодигарда: - Наблюдавай ги, докато се върнем. - Мъжът кимна и седна на стола, поставен срещу вратата на банята, а Озир и Шабан излязоха.

- Кога свършва състезанието? - попита Нина.

- В четири часа - отвърна Еди. - Сега колко е?

Тя се изкриви, за да погледне часовника си.

- Наближава десет.

- Хей! - извика пазачът и вдигна своя МР7. - Не мър­дайте. И никакви разговори!

Нина отново коленичи, без да сваля очи от пазача. След няколко минути вниманието му започна да се разсейва и ду­лото на оръжието му се отмести от пленниците, когато плъзна поглед по богато обзаведената каюта.

Нина се възползва от разсеяността му и погледна през рамо. В ъгъла имаше малка козметична ножичка - един от предметите, които Озир разпиля по пода, когато Еди го блъсна в банята. Беше я забелязала още докато я връзваха. Сега, след като ръцете ѝ бяха здраво пристегнати към тръба­та, единственият начин да я достигне, беше с крака. Но ня­маше как да го направи, без пазачът да забележи.

Разполагаше с шест часа да намери начин…

Възможността ѝ се разкри след цели четири мъчител­ни часа.

Пазачът също беше почитател на автомобилните състе­зания. С наближаването на старта той включи големия плаз­мен телевизор. Позицията му на стената го накара да пре­мести стола си встрани, за да може да вижда едновременно с това и пленниците, раздвоявайки вниманието си.

- Добре ли си? - прошепна Нина. Гласът ѝ беше заглушен от рева на автомобилите, застанали на стартовата решетка.

- Коленете адски ме болят - чу се глух отговор. - Но пък има нещо друго - не съм жаден.

Тя сбърчи нос.

- Много си гаден, Еди! - Погледна към пазача; той над­ничаше към банята, но очевидно беше повече заинтригуван от състезанието. - Виж какво, в ъгъла има едни ножици. Ще се опитам да ги ритна към теб, когато пазачът не гледа.

Той извърна глава колкото можа.

- Ако успееш да ги избуташ до краката ми, ще опитам да ги блъсна зад тоалетната чиния с коляно. Но не мога да си мърдам ръцете. Ако ги запратя твърде далеч, край с нас.

- В такъв случай трябва да успеем от първия път, нали? - Тя му се усмихна; Еди ѝ отвърна.

- Направи го като започне състезанието - каза той. - Обикновено на първия завой в Монако винаги стават ката­строфи - а повечето хора чакат тъкмо тях.