Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Трябват ми само няколко секунди. - Нина наблюдава­ше пазача; той беше зяпнал телевизора и само от време на време хвърляше по някой поглед към банята. Коментарите бяха на френски, но тя го владееше достатъчно, за да разбе­ре, че колите правят загряваща обиколка, преди да започне самото състезание.

Тя премести тежестта на тялото си върху едното коляно и много бавно изпъна крак. Мускулите ѝ се разтегнаха бо­лезнено. Пазачът я погледна; тя замръзна, уплашена, че е видял какво прави, след което подчертано бавно разкърши врат, все едно се е схванала. Той се намръщи и отново се обърна към телевизора.

Гласът на коментатора стана по-напрегнат, когато коли­те се наредиха на старта. Нина протегна крак колкото се може повече.

- Готов ли си? - прошепна тя. Еди леко се повдигна на пръсти.

Състезателите заеха местата си в стартовата решетка. Пазачът се наведе напред, вперил напрегнат поглед в екрана. Двигателите зареваха при появата на червените светофари.

- Un, deux, trois, quatre, cinq… -Коментаторът замлъкна в очакване.-Allezl121

Ревът на двигателите премина в многотонален писък и колите се отлепиха от местата си.

- С‘est Virtanen, Virtanen!- извика коментаторът. Па­зачът една не падна от стола от въодушевление, когато пи­лотът на тим “Озирис” поведе колоната. -Oh! Oh. Mollard c’est ecrase!132

Някой се беше разбил на първия завой. Пазачът подскочи и в този миг Нина протегна крак и ритна малката ножичка.

Въпреки екшъна на големия телевизор, пазачът улови рязкото движение с крайчеца на окото си. Той се извърна с вдигнат пистолет в мига, в който Еди покри ножичката с крак и с насочен към Нина пистолет влетя в банята.

- Казах ти да не мърдаш!

- Схванах се! - изпъшка Нина, размърдвайки се. - Кра­кът ми се схвана, боли! Не стреляй, не стреляй!

- Връщай се на мястото си! - Тя се подчини. Притис­нал пистолет към тялото ѝ, той се наведе да провери дали все още е завързана, след което се обърна да огледа възлите на Еди. Всичко беше наред. - Не мърдайте - заповяда им той се върна в каютата. След няколко подозрителни погледа към банята той се обърна към телевизора.

- Хвана ли я? - прошепна Нина.

Еди повдигна единия си крак, разкривайки ножичката. След това бавно и внимателно го свали, за да избута ножич­ката напред. Върна го в първоначалното му положение, за да повтори упражнението. След една минута ножичката се озова точно пред коляното му.

- Сега идва трудната част - промърмори той. Изкриви се леко на една страна. - Така, да видим…

Вдигна рязко коляното си нагоре.

Ножичката се плъзна по полирания под и се блъсна в задната стена. Еди примижа, но звукът от телевизора беше заглушил издрънчаването. Той протегна пръсти към нея.

Не му достигнаха няколко милиметра.

- Мамка му! - изръмжа той. Въжето, с което бяха върза­ни ръцете му, беше опънато до крайност; повече не можеше да се приближи. А ако се размърдаше в опит да пъхне ръце през примките, пазачът щеше да забележи.

Трябваше да рискува. Той леко се наведе напред, вди­гайки задника си във въздуха.

Изглеждаше доста непристойно, но свърши работа. До­пълнителната тежест помогна за промушването на китките му през примката на въжето. Косъмчетата се накъсаха и въжето протри кожата му, но пръстите му се намираха само на няколко милиметра от…

- Хей! - Пазачът изтича към банята точно когато Еди достигна ножичката и я стисна в юмрука си. - Лягай долу!

- О, по дяволите! - изпъшка Еди, когато онзи го ритна. - Цял ден стоя така, направо ще се пръсна! Пикае ми се!

Пазачът се засмя.

- Намираш се на точното място! - Без да спира да се смее, той провери въжетата. Удовлетворен от състоянието им, накрая се върна на стола си.

- Добре ли си? - попита тихо Нина.

- Не ми облекчи болката в гърба, но пък взех ножицата. - Той я завъртя в ръката си, отвори я колкото се може по-широко и притисна острието до въжето. - Ще отнеме обаче доста време.

Започна да реже. Малкото острие и схванатата му ръка затрудняваха работата, но нишките на въжето постепенно започнаха да се късат. Минаха десет минути; двайсет. Па­зачът оставаше погълнат от състезанието, Виртанен се бо­реше да запази първото си място. Изтече половин час. Със­тезанието напредваше, часът на завръщането на Озир и Ша­бан наближаваше…

Еди леко изпъшка.

- Еди? - прошепна Нина. - Готов ли си?

- Да - отвърна той, подпъхвайки палец под въжето. Ни­шките се разкъсаха и то се отпусна. Еди освободи китката си и бързо развърза другата си ръка. - Проблемът е, че все още сме затворени в тоалетната и ни охранява мъж с писто­лет. Можеш ли да го накараш да дойде тук?