Лий Бардуго - Престол и щурм Кн.2 от поредицата Гриша

– Морският бич е на сигурно място, капитане! – провикна се Привет.

Още двама от хората на Щормхунд се прехвърлиха през парапета на китоловния кораб и се понесоха във въздуха към нас, размахали бясно ръце.

Накрая се стовариха по хълбок на палубата на шхуната. Раната в ръката на единия кървеше обилно. След това отново се разнесе тътен като от гръмотевица.

– Той се е съвзел! – извика Тамар.

Около нас взе да се кълби мрак, погълна шхуната и заличи всичко по пътя си.

– Освободете ме! – примолих се. – Нека и аз да помогна!

Щормхунд хвърли ключовете към Тамар.

– Действай! – извика.

Тамар посегна към китките ми и взе да се мае с ключа, докато мракът се сгъстяваше над нас.

Озовахме се в непрогледна тъмнина. Чух някой да крещи. После белезниците с щракане освободиха ръцете ми. Железните халки паднаха от китките и с глух екот се удариха в пода.

Вдигнах ръце и светлина проряза мрака, разпръсквайки тъмата над китоловния кораб. Екипажът на Щормхунд нададе радостни възгласи, но те замръзнаха на устните им, когато във въздуха се разнесе ответен звук – остър писък, пронизващ със своята безчовечност; скърцане на отваряща се врата, която е трябвало да остане вовеки затворена. Раната на рамото ми взе да пулсира. Ничевие .

Потърсих с очи Щормхунд.

– Трябва да се махаме от тук – казах. – Сега!

Той се поколеба, явно борейки се със самия себе си. Двама от неговите хора все още бяха на борда на китоловния кораб. После чертите му се изостриха.

– Горе на мачтите, спускайте платната! – провикна се той. – Вихротворци, курс на изток!

Видях как една редица моряци край мачтите вдигнаха ръце и чух свистенето на платна, издути от силен вятър. Колко гришани имаше в екипажа на Щормхунд?!

Само че и Вихротворците на Тъмнейший вече се бяха строили на палубата на китоловния кораб и техните вихри пресрещаха нашия вятър. Шхуната взе да се клатушка без посока.

– Ляво на борд, готови за стрелба! – изрева Щормхунд. – Всички оръдия на палубата откъм китоловния кораб стрелят само по моя команда!

Чух пронизителното свистене на два изстрела. Едно оглушително бум!

разтърси кораба, после още едно и още едно, докато оръдията на шхуната не отвориха дупка в корпуса на китоловния кораб. Откъм палубата на Тъмнейший се разнесоха панически писъци. Вихротворците на Щормхунд се възползваха от настаналия хаос и шхуната се понесе в атака.

Когато барутният дим се разнесе, различих една черна фигура да пристъпва към парапета на извадения от строя китоловен кораб. Насреща ни тръгна нова вълна от мрак, но този път беше различно. Тъмнината пълзеше по повърхността на водата, сякаш се придвижваше, забивайки нокти във вълните; съпровождаше я стърженето на хиляди освирепели насекоми.

Мракът се пенеше и беснееше като вълна, срещнала отпора на твърда скала. После взе да се разпада на отделни силуети. Зад мен Мал започна да шепне молитви и вдигна пушката на рамо за прицел. Събрах цялата си сила и я превърнах в Сеч, после разсякох черния облак. Опитвах се да унищожа ничевие още преди да са приели завършен вид. Но не беше по силите ми да ги възпра. Те напредваха като стенеща орда от черни зъби и нокти.

Екипажът на Щормхунд откри огън.

Армията на ничевие стигна чак до мачтите на шхуната и се завихри около платната, поваляйки моряците като презрели круши. Те заваляха върху палубата. Мал стреляше непрекъснато, докато останалите от екипажа вече вадеха сабите, но куршумите и остриетата, изглежда, успяха единствено да забавят настъплението на изчадията. Създадените им от сенки тела преливаха и меняха формата си, а през това време те продължаваха да напредват.

Шхуната пореше вълните, увеличавайки разстоянието между себе си и китоловния кораб. Но, оказа се, не достатъчно бързо. Отново долових стържещите и цвъртящи звуци. Скоро нова вълна от променящ формата си мрак запълзя към нас и ни настигна, но в него вече се различаваха ясно оформени крилати тела – подкрепление за воините сенки.

Щормхунд също ги видя. Той посочи един от Вихротворците, който продължаваше да издува платната, и му извика: „Светкавица!“. Трепнах. Едва ли искаше точно това. На Вихротворците не беше разрешено да предизвикват светкавици. Това би било твърде непредвидимо, прекалено опасно. И то в открито море! С всичките тия дървени мачти! Но гришаните на Щормхунд изобщо не се поколебаха. Вихротворците събраха длани и взеха да ги търкат една в друга, сякаш искаха да запалят огън. Ушите ми заглъхнаха от рязкото спадане на налягането. Въздухът взе да пука от насъбралото се електричество.