Лий Бардуго - Престол и щурм Кн.2 от поредицата Гриша

Отляво на борд обаче сякаш от нищото беше изникнал друг кораб – лъскава шхуна с бляскави мачти и вдигнат флаг: червено куче на тюркоазен фон, а под него, извезан с небесносиньо и златно, двуглавият орел на Равка.

Отново долових поредица от глухи удари и видях стоманени куки да се забиват в перилата на левия борд. „Куки за абордаж“, казах си. После изведнъж като че ли всичко взе да се случва по едно и също време. Отнякъде се надигна протяжен рев, сякаш вълк виеше срещу пълна луна. Моряците се струпаха покрай парапета на китоловния кораб с кръстосани на гърдите ремъци с кобури и голи саби в ръце; джафкаха и ръмжаха като глутница диви кучета. Видях Тъмнейший да се извръща назад с разкривено от объркване и ярост лице.

– Какво става, по дяволите? – пророни Мал и ме закри с гърди, докато се промъквахме към жалкото прикритие на бизан мачтата[7].

– Представя нямам – отвърнах. – Или е добро, или е нещо много, много лошо.

Двамата опряхме гръбовете си – ръцете ми все още бяха оковани; неговите – все още стегнати с въже. Нямаше как да се отбраняваме, ако на палубата се завърже битка. Разнесоха се пистолетни изстрели. Въздухът пламна от огъня на Огнетворците.

– След мен, хрътки! – провикна се Щормхунд и се хвърли напред в боя със сабя в ръка.

Лаещи, джафкащи, ръмжащи мъже се впуснаха отвсякъде върху Тъмнейший и неговото обкръжение от Гриша – не само откъм борда на шхуната, но и от мачтите на китоловния кораб. „Хората на Щормхунд“, казах си. Щормхунд се изправяше срещу Тъмнейший.

Каперът очевидно си беше загубил ума. Вярно, гришаните на борда бяха значително по-малобройни от неговите хора, но числеността не беше определяща, когато битката е срещу Тъмнейший.

– Гледай! – провикна се Мал.

Мъжете в единствената оцеляла лодка от всичките пратени да преследват морския бич вече влачеха тялото му на буксир с вдигнато платно. Но те не гребяха към китоловния кораб, а плаваха право към шхуната. Незнайно откъде се беше появил силен вятър, който им помагаше по-бързо да стигнат целта. Взрях се по-внимателно. Един от моряците в лодката стоеше прав с вдигнати високо ръце. Нямаше как да сгреша: някой от Вихротворците беше преминал на страната на Щормхунд.

Внезапно някаква ръка ме прихвана през кръста и ме вдигна във въздуха. Светът сякаш се преобърна с главата надолу и аз изпищях, когато ме преметнаха през нечие рамо.

Вдигнах глава и започнах неистово да се съпротивлявам срещу ръката, която ме държеше като стоманени окови. После видях как Тамар се изправя срещу Мал, а в юмрука ù лъска острието на нож.

– Не! – изкрещях. – Мал!

Той вдигна ръце пред себе си да се защити, но тя просто разсече въжетата, с които беше вързан.

– Бягай! – извика, после му хвърли ножа и измъкна меча от ножницата на хълбока си.

Толя ме хвана още по-здраво и се втурна по палубата. Тамар и Мал ни следваха по петите.

– Какви ги вършите?! – изпищях, докато главата ми подскачаше върху гърбината на гиганта.

– Продължавай да тичаш! – извика в отговор Тамар, посичайки един от Корпоралки, който се изпречи на пътя й.

– Няма как да тичам – креснах в отговор. – Твоят братушка-глупак ме е метнал на рамо като свински бут!

– Искаш ли да те спасят, или не искаш?!

Не ми остана време да ù отговоря.

– Дръж се – обади се Толя. – Скачаме зад борда!

Стиснах здраво очи, готова всеки момент да се озова в ледената вода. Но Толя успя да направи само още няколко крачки, после внезапно изгрухтя и се свлече на колене. Хватката му се отпусна. Стоварих се върху палубата и тромаво се претърколих на една страна. Щом вдигнах очи, видях Иван и един от Огнетворците в синя роба, които стояха над нас.

Иван протегна ръка. Започна да изстисква живота от сърцето на Толя, но сега го нямаше Щормхунд да му попречи.

Огнетворецът се устреми към Тамар и Мал с кремък в ръка, готов да избълва огнена струя. „Всичко приключи още преди да е започнало“, помислих си с ужас. В следващия момент обаче Огнетворецът се закова на място и изпъшка. Призованият от него огън се разтвори във въздуха.

– Какво чакаш още? – изръмжа Иван.

В отговор Огнетворецът само изхъхри задавено. Очите му изскочиха и той впи пръсти в гърлото си.

Тамар стискаше меча с дясната си ръка, но лявата беше свита в юмрук.

– Добър номер – каза тя и изби кремъка от парализираната ръка на Огнетвореца. – Само че и аз владея не по-лоши хватки. – После вдигна острието и докато Огнетворецът стоеше напълно безпомощен, борейки се за глътка въздух, го прониза с един-единствен свиреп удар.