Ли Бардуго: Шест врани

На Кейти — тайно оръжие и неочакван приятел

Воини от Втора армия

Магистри на Малката наука

Сърцеломи

Лечители

Вихротворци

Огнетворци

Вълнотворци

Дурасти

Алкемици

Джуст имаше два проблема — луната и мустака си.

Задачата му беше да патрулира в дом Хойде, но вече петнайсет минути се мотаеше при югоизточния зид на градината и напразно си блъскаше главата как да каже на Аня нещо умно и романтично.

Виж, ако очите й бяха сини като морето или зелени като изумруд… Обаче те бяха кафяви — сладки, замечтани… като разтопен шоколад примерно? Като мека заешка козина?

— Просто й кажи, че кожата й е като лунна светлина — беше предложил приятелят му Питър. — Момичетата обичат това.

Би било идеално, само дето времето в Кетердам не му съдействаше. Бризът откъм пристанището беше утихнал от часове и целият град с каналите си и кривите си улички тънеше в сивкава мъгла като супа. Дори тук, сред богаташките имения на Гелдщраат, въздухът тежеше с миризма на риба и трюмна вода, а димът от рафинериите по външните острови на града беше лекьосал нощното небе с грозните си краски. Луната не приличаше на скъпоценен камък, а на жълтеникава пришка, която някой трябва да спука.

Дали пък да не й направи комплимент за смеха й? Само дето не я беше чувал да се смее. Не го биваше с шегите.

Джуст погледна отражението си в един от стъклените панели на двойната врата, която водеше от къщата към страничната градина. Майка му беше права. Дори в новата си униформа пак приличаше на бебе. Бръсна леко с пръст горната си устна. Защо не растеше проклетият мустак?! Е, мъхът май беше по-гъст в сравнение с вчера.

Приеха го в градската стража преди има-няма шест седмици, обаче работата се оказа неочаквано скучна. Надявал се бе да гони крадци в Кацата или да патрулира на пристанищата, да проверява стоката, която пристига в корабните трюмове. Но след покушението над онзи посланик в общината Съветът на търговците мрънкаше денем и нощем за сигурността и ето го него — обикаля в кръг около къщата на търговец. Е, не какъв да е търговец все пак. Съветник Хойде беше сред най-високопоставените членове в правителството на Кетердам. Човек, когото е добре да имаш за приятел.

Джуст нагласи куртката и пушката си, после потупа тежката палка на колана си. Може пък Хойде да го хареса. „Наблюдателен е и умее да върти сопата — така ще си каже Хойде. — Този тип заслужава повишение.“

— Сержант Джуст ван Поел — прошепна той за проба. — Капитан Джуст ван Поел.

— Я стига си се любувал на отражението си!

Джуст се завъртя на пета и усети как бузите му се сгорещяват. Хенк и Рутгер тъкмо влизаха в страничната градина. И двамата бяха по-възрастни, по-едри и по-широкоплещести от него, домашни стражи, лични слуги на съветник Хойде. Носеха бледозелени ливреи, модерни пушки от Новий Зем и гледаха на Джуст отвисоко, защото той беше далеч под нивото им, обикновен простак от градската стража.

— Мъхчето над устната ти няма да порасте по-бързо, колкото и да го пипаш — каза през смях Рутгер.

Джуст се опита да запази някакво достойнство.

— Трябва да довърша обиколката си.

Рутгер сръга колегата си с лакът.

— Тоест, трябва да надникне в работилницата на гришаните и да точи лиги по своето момиче.

— „О, Аня, защо не използваш своята гришанска магия върху мустака ми, дано порасте?“ — присмя му се Хенк.

Джуст се извърна кръгом и тръгна изчервен покрай източната стена на къщата. Тези двамата го дразнеха от самото начало. Ако не беше Аня, сигурно щеше да се примоли на капитана си да го назначат другаде. С Аня рядко си разменяха повече от няколко думи по време на обиколките му, но тези кратки срещи с нея пак си оставаха най-хубавата част от нощния му патрул.

А и къщата на Хойде му харесваше — поне онова, което беше успял да зърне през прозорците. Дом Хойде беше сред най-големите имения в Гелдщраат, подовете бяха настлани с блестящи плочи в черно и бяло, ламперията от лъскаво тъмно дърво грееше под светлика на стъклени полилеи, които се носеха като медузи под резбованите тавани. Понякога Джуст си представяше, че това е неговият дом, че е богат търговец, излязъл да се поразходи из градината на имението си.