Ли Бардуго - Шест врани

— И да се грижиш добре за моите момичета — каза той, преди да ги връчи на Дирикс. — Видя ли и една драскотинка по тях, — ще изпиша „извинявам се“ на гърдите ти с дупки от куршуми.

— Не би похабил толкова муниции.

— Освен това нещастникът ще е мъртъв, преди да си преполовил въпросното „извинявам се“ — каза Големия Болиджър, докато трупаше в протегнатите ръце на Роти брадвичка, сгъваем нож и любимото си оръжие — дебела верига с тежък катинар в края.

Йеспер завъртя очи.

— Въпросът е в посланието. Какъв е смисълът от мъртвец, на чиито гърди е изписано само „извиня“?

— Заложи на компромиса — обади се Каз. — „Прости“ върши същата работа.

Дирикс уж се разсмя, но истината бе, че държеше револверите на Йеспер много внимателно.

— А това? — попита Йеспер и махна към бастуна на Каз.

Каз се засмя тихо и мрачно.

— Че кой ще възрази срещу бастуна на един сакат човек?

— Ако сакатият си ти, значи и всеки, който има грам акъл в главата.

— Значи толкова по-добре, че срещата ни е с Гийлс. — Каз извади часовник от джобчето на жилетката си. — Почти полунощ е.

Иней се обърна да погледне към Борсата. Не беше кой знае какво — голям квадратен двор, ограден със складове и канцеларии. Денем Борсата беше сърцето на Кетердам, пълна с богати търговци, които купуваха и продаваха дялове в търговските кораби, акостиращи в градските пристанища. Но сега наближаваше дванайсет камбани и мястото беше празно, ако не броим стражите, които патрулираха по периметъра и на покривите. Стражи, които бяха подкупени да си затворят очите, докато траят преговорите.

Борсата беше едно от малкото места в града, които не бяха станали жертва на безкрайните стълкновения между конкурентните кетердамски банди. Минаваше за неутрална територия. Но Иней не я усещаше като неутрална. Усещаше я като притихнала гора миг преди примката да се стегне и заекът да запищи. Усещаше я като капан.

— Правим грешка — каза тя.

Големия Болиджър се стресна, дори не беше усетил появата й. Иней знаеше как я наричат помежду си членовете на Утайката — Привидението.

— Гийлс е намислил нещо — продължи тя.

— Естествено, че е намислил — рече Каз.

Гласът му притежаваше суровото звучене на два неогладени камъка, които се трият един в друг. Иней често се питаше дали е звучал така и преди, когато е бил малко момче. Ако изобщо някога е бил малко момче.

— Тогава защо сме тук?

— Защото така иска Пер Хаскел.

„Едно си баба знае, едно си баба бае“ — помисли си Иней, но не го изрече на глас. Подозираше, че и другите Утайки си мислят същото.

— Заради него ще ни избият до крак — каза тя.

Йеспер протегна дългите си ръце над главата и се ухили, белите му зъби грейнаха в контраст с тъмната кожа. Още не беше предал пушката си — дулото й стърчеше зад гърба му и двойният силует приличаше на кльощава птица с големи криле и дълги крака.

— Статистически, вероятно ще избият само част от нас заради него.

— Не се шегувай с това — отвърна Иней.

Каз я гледаше с лека усмивка. Явно му беше забавно. Тя знаеше как изглежда отстрани в момента — строга мърморана, досущ дъртофела, която вещае трагедии от верандата си. Може и да не й харесваше този образ, но знаеше, че е права. Освен това стариците все знаеха нещо, иначе нямаше да доживеят бръчките си и да кълнат от люлеещия се стол.

— Йеспер не се шегува, Иней — рече Каз. — Пресмята вероятностите, това е.

Големия Болиджър изпука гигантските си кокалчета.

— Е, мен ме чакат бира и тиган с пържени яйца в Кооперома, значи нема аз да съм умрелият тая нощ.

— Бас ловиш ли? — попита го Йеспер.

— Нема да се хващам на бас за собствената си смърт.

Каз нахлупи широкополата си шапка и прокара пръст по ръба на периферията за поздрав.

— Защо не, Болиджър? Правим го всеки ден.

Прав беше. Дългът на Иней към Пер Хаскел означаваше точно това — че залага живота си при всяка нова задача, всеки път, когато излезе от стаята си в Ребрата. Тази нощ с нищо не беше по-различна.

Камбаните на Бартерната църква започнаха да бият и Каз удари с бастуна си по паветата. Групичката се умълча. Времето за приказки беше свършило.

— Гийлс е глупак по принцип, но не толкова, че да не създава проблеми — рече Каз. — Каквото и да стане, няма да налитате на бой, освен ако аз не ви кажа изрично. Отваряйте си очите. — После кимна отсечено на Иней. — И не се набивайте на очи.

— Без оплаквачки — добави Йеспер, преди да метне пушката си на Роти.