Ли Бардуго - Шест врани

Какво беше имал предвид Ретвенко с онова за Юри и Аня — че били отведени? Да не би да прикриваше Аня? Гришаните неслучайно стояха затворени в имението. Да тръгнат по улиците без охрана беше опасно, някой роботърговец можеше да ги грабне и да изчезнат яко дим. „Може би има среща с някого“ — разсъждаваше умърлушено Джуст.

Ярки светлини и раздвижване край навеса за лодки при канала прекъснаха мислите му. От другата страна на водата се виждаха други търговски домове, красиви имения с високи къщи, стръмните скатове на покривите им тъмнееха на фона на нощното небе, градините и навесите за лодки се къпеха в светлината на факли.

Преди няколко седмици го бяха уведомили, че навесът за лодки на Хойде ще бъде ремонтиран — та да го изключи от патрулните си обиколки. Но сега, когато с Рутгер стигнаха там, Джуст не видя строително скеле, нито нова боя. Лодките и веслата бяха прибрани покрай стените. Другите домашни стражи с морскозелените си ливреи бяха тук, имаше и двама градски стражи в лилаво. Но друго привлече погледа на Джуст — в средата на помещението имаше гигантска кутия, нещо като самостоятелна килия, направена от подсилена стомана с редици от масивни нитове покрай ръбовете и голям прозорец на едната стена. Стъклото беше огънато някак и през него Джуст видя момиче — седеше зад маса и стискаше червените поли на роклята си. Зад него един градски страж стоеше на пост.

„Аня“ — осъзна с потрес той. Очите й бяха разширени и уплашени, кожата й — бледа. Момченцето, което седеше срещу нея, изглеждаше още по-уплашено. Косата му беше рошава, сякаш са го извадили от леглото, крачетата му висяха над пода и ритаха нервно.

— Защо има толкова стражи? — попита Джуст.

Бяха поне десетина под навеса. Съветник Хойде също беше тук заедно с друг търговец, когото Джуст не познаваше, и двамата облечени в търговско черно. Джуст поизправи рамене, като видя, че разговарят с капитана на градската стража. Дано е успял да изчисти градинската кал от униформата си.

— Какво става? — попита той.

Рутгер сви рамене.

— Пука ли ти? Поне е разнообразие.

Джуст погледна отново през прозореца. Аня гледаше към него, но погледът й сякаш не беше на фокус. През първия му ден в дом Хойде тя беше излекувала една синина на бузата му. Нищо особено, жълтеникавозелен спомен от удар в лицето по време на тренировка, но Хойде явно го беше забелязал и не искаше стражите му да приличат на побойници. Изпратиха Джуст в гришанската работилница и Аня го накара да седне в центъра на ярък квадрат зимна слънчева светлина. Хладните й пръсти се плъзнаха по кожата му и макар сърбежът да се оказа непоносим, след има-няма две секунди от синината не остана и следа.

Джуст й благодари, Аня му се усмихна и с тази усмивка открадна сърцето му. Той знаеше, че каузата му е безнадеждна. Дори момичето да проявеше интерес към него, Джуст никога не би могъл да я откупи от Хойде, а тя никога не би се омъжила без разрешението на Хойде. Но това не го спря и той започна редовно да се отбива в работилницата, колкото да я поздрави, даже й носеше дребни подаръчета. Най-много й хареса картата на Керч, смешна рисунка на острова, заобиколен от русалки в Истинското море и кораби с опънати платна под напора на ветрове, изобразени като чичковци с големи бузи. Беше евтин сувенир, от онези, които туристите купуваха по Източната дъга, но по някаква причина я зарадва.

Джуст събра смелост и вдигна ръка да я поздрави. Аня не реагира.

— Не може да те види бе, тъпак — изсмя се Рутгер. — От другата страна стъклото е огледално.

Джуст се изчерви.

— Аз откъде да знам.

— Ами отвори си очите и внимавай, вместо да блееш.

„Първо Юри, сега Аня.“

— За какво им е лечителка? Момчето да не е болно?

— На мен ми изглежда добре.

Капитанът и Хойде явно стигнаха до някакво съгласие.

Джуст видя през прозореца как Хойде влиза в килията и окуражително потупва момчето. Изглежда, вътре имаше отдушници, защото чу Хойде да казва:

— Бъди смел, момчето ми, и ще има някое и друго крюге за теб.

После стисна Аня за брадичката. Ръката му беше покрита със старчески петна. Аня видимо се напрегна, а стомахът на Джуст се сви. Хойде разклати леко главата й.

— Прави каквото ти се казва и всичко ще приключи бързо.

Тя се усмихна едва-едва.

— Добре, онкл.

Хойде прошепна няколко думи на стража зад Аня, после излезе. Вратата се затвори с трясък и Хойде я заключи отвън.

Двамата търговци застанаха пред прозореца, на крачка пред Джуст и Рутгер.