Лий Бардуго - Престол и щурм Кн.2 от поредицата Гриша

– Каквото и да стане от тук нататък, то не е по твоя вина, Мал. За нищо не си виновен.

Той склони глава и опря чело о моето.

– Няма да му позволя да те нарани.

И двамата бяхме наясно, че е безсилен да спре Тъмнейший, но тази истина бе прекалено болезнена за нас, затова просто казах:

– Знам.

– Ласкаеш ме – отвърна той с далечна следа от усмивка.

– Винаги си обичал да те четкат.

Той притисна устни към челото ми.

– И от това ще намерим начин да се измъкнем, Алина. Винаги успяваме.

Опрях окованите си китки в гърдите му и затворих очи. Двамата с него бяхме съвсем сами насред леденото море, пленници на човек, който създаваше истински чудовища, но въпреки това повярвах на думите му.

Притиснах се в него и за първи път от дълго време насам позволих на един слаб лъч надежда да проникне в мен.

В този момент се разнесе вик.

– Дясно на борд!

Главите ни като по команда се обърнаха натам и аз замръзнах на място. В мъглата нещо се движеше – проблясващ, извиващ се силует.

– Светиите да са ни на помощ! – ахна Мал.

В този момент гърбът на създанието разцепи вълните, тялото му прониза водата в лъкатушна линия, а по преливащите люспи на гърба му играеше многоцветна дъга.

Русалие .

ГЛАВА 4

РУСАЛИЕ БЕШЕ плод на народните предания, вълшебна приказка; създание, родено от фантазията, чийто образ се срещаше само в най-отдалечените ъгли на географските карти. И въпреки това не можеше да има съмнение, че Ледения дракон съществуваше и Мал го беше открил, също както намери и елена. Усещах, че нещо не е наред – всичко се случваше прекалено бързо, сякаш се бяхме устремили нанякъде, без да знаем къде точно отиваме.

Вик откъм хората в морето привлече вниманието ми. Един моряк в най-близката до морския бич лодка се беше изправил на крака и се прицелваше с харпуна. Бялата опашка на дракона обаче изплющя във водата, разцепи повърхността и прати талази към борда на кораба. Лодката силно се залюля и мъжът с харпуна се стовари тежко на мястото си. После обаче бързо скочи на крака.

„Само така, не им се давай!“, помислих си.

В следващия момент от друга лодка литнаха харпуни. Първият направи широка дъга и се заби във водата далече от целта. Вторият обаче порази морския бич.

Създанието подскочи и взе да бие с опашка, после като змия се стрелна над водата. За миг тялото му увисна във въздуха: прозрачни, подобни на криле перки; искрящи люспи и разярени червени очи. От гривата му на ручеи се стичаше вода; огромната челюст зееше, разкривайки розов език и няколко реда просветващи зъби. Стовари се с оглушителен трясък върху най-близката лодка и я разцепи. Хората в нея потънаха във водата. Раззинатата паст на дракона се сключи рязко около крака на един от моряците и той с писъци изчезна под вълните. Останалите мъже взеха да загребват неистово с ръце окървавената вода, устремени към другите лодки. Там другарите им ги изтеглиха през борда.

Обърнах поглед към реите[6] на китоловния кораб. Върховете на мачтите бяха скрити от мъглата, но все още можех да различа светлинката от фенера на Тамар, която се беше спряла над форбомбрамсела.

Още един харпун намери целта си и морският бич запя – най-прекрасният звук, който някога бях чувала: хор от гласове, въздигнати в жално песнопение без думи. „Не – казах си, – това не е песен.“ Морският бич ридаеше, а плачът му се извиваше над вълните и се продънваше с талазите надолу. Лодките се втурнаха подир него, опитвайки да освободят забитите в тялото му харпуни. „Не се предавай – молех го безмълвно. – Залови ли те, той никога повече няма да те пусне на свобода.“

Но вече виждах как драконът лека-полека изостава. Движенията му ставаха все по-бавни, воплите му колебливо заглъхваха, пропити с печал, а музиката на гласа му започна да чезне и да се губи. Част от мен копнееше Тъмнейший най-сетне да сложи край на това мъчение. Защо още се бави? Защо просто не използва Сеч, а после да ме свърже навеки и с дракона, както бе сторил с елена?

– Мрежите! – изкрещя Щормхунд.

Мъглата вече беше толкова непрогледна, че не можех да определя откъде долита гласът му. Долових поредица от глухи удари по десния борд.

– Разчистете мъглата! – заповяда Тъмнейший. – Губим лодката от поглед.

Дочух гришаните да си подвикват един към друг, после усетих как поривите на вятъра, призован от Вихротворците, дърпат краищата на палтото ми.

Мъглата се вдигна и аз зяпнах при разкрилата се гледка. Тъмнейший и неговата свита от Гриша все още стояха край парапета на десния борд, втренчени в лодката, чийто гребла сега я отнасяха все по-надалече от кораба.