Робърт МакКамън - Границата

- Джон! - възкликна Оливия, сякаш току-що бе познала доктора. - Опитвах се да

намеря Винсент. Той ме викаше. Чух го да ме вика... но не успях да го намеря. Ти чу

ли го?

Джей Ди въпросително вдигна вежди към Итън и после се обърна към

събеседничката си.

- Не, Оливия, не съм.

- Итън беше с мен - обясни тя със спокоен и равен тон, но очите й бяха хлътнали

и в тях се четеше лудост. - Той се погрижи за мен. Мисля... че там отзад имаше нещо

лошо. Нещо... - тя се помъчи да открие подходяща дума и накрая повтори. - Лошо.

Мисля, че Итън... ме опази от него.

- В руините имаше един горгон от кораба - сподели Итън с доктора.

- Ти си я предпазил от него? Как!

Беше време да каже истината, все едно колко невероятно ще прозвучи. Когато

Итън заговори, той се взираше право в очите на лекаря и изрече с тон на възрастен:

- Убих го. Направих го на парчета... - след което додаде: Пожелах си да го изпаря

и така и се случи. Но там някъде има още един. Мъглявите го търсят. Не бих желал

да виждам горгон отново.

Джей Ди остана смълчан. Беше блед, а на брадичката му тъмнееше пурпурна

синина - в суматохата при бягството го бе фраснал нечий лакът. Накрая съумя да

пророни:

- Е, не съм виждал горгон на живо и дявол да ме вземе, ако ми се прище нявгаш.

Спести ми подробностите, става ли?

Итън кимна и повече не обсъждаха темата.

Внезапно покрай тях като вихър изтича момиче, което седна до Оливия,

прегърна я и се разплака. Беше русото девойче с превръзката на окото, което Итън бе

видял да лежи на земята и да оглежда звездите снощи. Сега забеляза, че по

превръзката са налепени декоративни камъчета във формата на звезда. Беше, каза

си, добър опит да се извлече най-доброто възможно от лошата ситуация. Превръзка

за око в ролята на моден аксесоар или на жизнеутвърждаващ фактор. Дългата руса

коса на момичето и лицето й бяха изцапани с прахоляк и сажди. Носеше джинси,

тъмночервена блуза и сини найкове - извънредно изтъркани, но може би най-чистите

от всички дрехи, които Итън бе видял досега. Докато новодошлата прегръщаше

Оливия и не спираше да плаче, и възрастната жена се просълзи за момент, но след

това се овладя -прегърна момичето и попита с почти нормален глас:

- Ники, ранена ли си?

Новодошлата поклати глава, все още притиснала лице в рамото на Оливия.

- Добре, това е хубаво! - доскорошната предводителка на опълчението галеше

косите на момичето, а собствените й очи бяха зачервени от сълзи. Добави: - Ще се

измъкнем оттук, да знаеш. Още не сме свършени.

Итън направи ревизия на жилищния комплекс, докато Джей Ди куцукаше

наоколо да се погрижи колкото му е по силите, за окървавена двойка

латиноамериканци, които се нуждаеха от помощ, за да стигнат до лекаря. Малко

момченце на седем-осем годинки се бе хванало за ръката на майка си. Бащата имаше

голяма прорезна рана на лицето, а косата му бе побеляла от прах. Итън тихо каза:

- Трябва да се махнем оттук. Трябва да се измъкнем преди здрач.

- И къде точно възнамеряваме да ходим?

Каза го момичето с превръзката на окото. Взираше се в Итън, сякаш го смяташе

за побъркан.

- Ти кой си? - Попита остро. После се поправи: - Чакай... чакай. Ти си момчето,

което докараха преди няколко дни. Казваш се... Итън?

- Да. Итън Гейнс. Е.. - той сви рамене. - Това е псевдоним Не си спомням

истинското си име... - опита се да извае подобие на усмивка, но не успя.

- Бях първи курс в тази гимназия - изсумтя Ники. - От къде на къде избра това

име?

- Така се случи. Видял съм табелата вероятно. Не е по-лошо от всяко друго. Ти си

Ники... коя?

- Стануик - здравото й око, макар и кръвясало от прахоляка и дима, беше

шоколадово кафяво.

- Къде са родителите ти?

- И двамата са мъртви - отвърна тя безизразно. Итън предположи, че трагедията

се е разиграла още в първите дни. - И голямата ми сестра също.

- Съжалявам.

- И аз. А твоите? - попита Ники спокойно, като че ли обсъждаха марка

маратонки.

Светът бе станал жестоко място, каза си Итън, и онези, които оцеляваха, бяха

видели и преживели много. Ако не бяха успели да свикнат досега, вече да са си

теглили куршума.

- И тях не си ги спомням.

Момичето имаше белег точно над превръзката на окото, както и няколко по-

малки на бузите. Един по-сериозен на брадичката минаваше на косъм под долната й

устна.

- Ники е при нас отдавна - отбеляза Оливия. - Дойде през онова първо лято.

Трябва да стана. Ще ми помогнете ли?