Робърт МакКамън - Границата

- Итън е прав.

Дейв се сепна, понеже се канеше да заговори, но още не бе събрал смелост.

Джон Дъглас изкуцука напред на самоделната си патерица.

- Това чудовище... тази смрад. .. на мъртво месо. Още тази нощ ще привлече

сиваците. Трябва да се махаме оттук, докато можем. Да намерим друго място. Няма

да имаме време да погребем телата или да претърсим щателно руините... - той се

намръщи. -Не можем да изоставим всички тези ранени. Проклет да съм, ако знам как

ще пътуват обаче. Включително и аз самият...

Той погледна към върха на хълма, където пасяха седемте коня. Бяха нервни и

когато два се бутнаха, без да искат, единият хвърли къч и запрепуска встрани. Седем

коня... но никаква Великолепна седморка в нещастната сбирщина.

Всички мълчаха. После Итън осъзна какво е нужно да се каже и го изрече:

- Ще трябва да намерим камион. Нещо, достатъчно голямо да превозва... не

знам... петдесет-шейсет души, така, де.

- Имаш предвид товарен камион ? - попита Дейв. - С достатъчно голямо

ремарке? Да, вярно! Все едно ще попаднем на такъв... - канеше се да каже „да се

въргаля наоколо“, но се спря.

Може и да беше възможно да се намери камион влекач на товарната рампа или

паркиран недалеч от някой склад. Индустриалната зона беше на няма и три мили

оттук. А за гориво...

- Дизел - отсече Дейв. - Обзалагам се, че по цистерните поне в някои

бензиностанции още има останало гориво. Или може би на тир паркингите. Ако

успеем да намерим все някъде ръчна помпа, ще можем и да изтеглим гориво от

дизелова цистерна. Трябва ни само десет-дванайсет фута маркуч. Може би ще

попаднем на неразграбена железария. Обаче е нужно пределно внимание! В онези

бордеи се крият хора, които може да са въоръжени и уплашени. И откачили също. Не

забравяй!

Последното се отнасяше за Оливия - напомняше й за онзи път последния август,

когато с Кал Норис бяха тръгнали да търсят храна и вода, а от прозореца на една

къща гръмнаха Кал във врата и той кървя до смърт на „Уест Скайуей“.

- Не ни трябва непременно тир - обади се Оливия. На лицето й отново се бе

изписала твърдост и погледът й беше живнал. -Може да използваме училищен или

градски автобус. Стига да намерим някой, който все още има гориво в резервоара и

акумулаторът му работи.

- Става! - Дейв се замисли за акумулаторите. Да намерят зареден, щеше да се

окаже проблем. Но поне засега не можеше да си позволи да се тревожи и за това. -

Чакай. Ние ли? Не, госпожо, този път ти няма да идваш с нас. Джоуъл, можеш ли да

яздиш кон?

- Не съм се качвал на седло от дете, но това няма да ме спре.

- Аз мога да яздя - обади се Ники. Беше си избърсала лицето и вече нямаше

нужда от опората на Оливия. - Преди да се случи всичко това, дори имах кон.

- Трябва ми някой с оръжие - Дейв вече си беше набелязал 45-калибровия в

кобура на Джоуъл. - Ще ми се да имаме и трети ездач обаче. Гари, и ти си в групата!

- Добре, ама аз мразя конете и те също ме мразят...

- Аз ще ида - обади се посивялата възрастна жена на име Хана Граймс. Косата й

беше бяла и разрошена, сякаш постоянно издухвана от буря. Вдигна грамаданския си

пистолет, стиснат в нашарена със сини вени ръка. - Това вкарва ли ме в групата,

господин президент?

- Става за пропуск... - прие Дейв, а наум си каза „Ако гръмне, земетръс ни чака“.

Погледна към Итън. Буквално се виждаше как цъка машинката в главата на

хлапето. Връх Уайт Меншън. Да се доберем някак дотам. - Намирането на ръчна

помпа определено ще е проблем. Трябва да открием и камион. Акумулаторът ще е

паднал със сигурност, но да се надяваме, че ще успеем да намерим и резервен... - В

този момент се усети, че говори основно на Итън. - Ако успеем да намерим камион с

малко гориво в него, достатъчно да го закараме до бензиностанция, където има

дизел, още по-добре...

Доста рисковано , помисли си. Нищо чудно, че не бяха опитвали тази каскада

досега. Но досега си нямаха кацнал върху тях горгонски кораб. Уморено продължи:

- След това ще търсим лекарства в болница, аптека или „Док ин дъ бокс“. Може

да се наложи да тръгнем на юг. Ясно?

- Ясно - кимна Итън, който разбираше точно за какво му говори биячът.

- Всичко това трябва да свършим, преди да се стъмни - обясни Дейв на Оливия. -

Най-добре да съберете всичката храна, вода и оръжия, които успеем да намерим. И

всичко друго полезно... - той със съмнение се загледа в димящите руини и огромния