Робърт МакКамън - Границата

промени това.

Накрая Итън заяви:

- Не смятам, че му трябва армия, но съм убеден, че сме му нужни ние.

- Ние ли? Как така? - попита Джеферсън.

- Трябваме му, за да... - Момчето помълча, размишлявайки как да изрази това,

което трябваше да каже. - Трябва да ни пука.

Като хора, имам предвид. Мисля... че то е искало да узнае първо дали някой от

нас изобщо иска да окаже съпротива. Дейв, според мен точно заради това не ми каза

къде се намира Уайт Меншън. Трябваше му... иска. .. да знае дали някой от нас го е

грижа достатъчно да се изправи и да се бие, вместо да копнее за смъртта, сврян в

тясна дупка. Така че ако вие с Оливия не бяхте тръгнали онзи ден да търсите карта...

ако бяхте казали, че съм луд и земетресенията и намирането на водата са просто

случайност, ако не бях успял да ви убедя да повярвате... тогава сигурно то щеше да

сметне, че не си струваме помощта. Може би щеше просто да си иде, аз да умра и

мъглявите и горгоните да продължат да се бият, докато не бъде смазан целият свят,

защото на никого вече не му пука... - той погледна Дейв, после Оливия, после Джей

Ди, Ники и накрая отново Дейв. Заключи: - Така мисля аз.

- Този разговор е непосилен за бялата ми глава, народе - обади се Хана. - Аз

дойдох просто заради приключението. И държа да ви кажа, че в момента гледам още

една рампа нагоре, която е като задръстен паркинг, и по нея няма начин да се качим

- тя отклони автобуса в друга посока. - Е, наоколо няма ченгета, така че нека

пробваме рампата за слизане.

Ето така Хана успя да ги качи на Междущатска 70 в западна посока. Движението

на изток по време на инцидента, предизвикал целия този хаос - твърде вероятно

централната част на града да е била съсипана още при първата битка - беше нулево.

Имаше няколко строшени коли и голям тир с ремарке, който се беше блъснал в тях и

беше пламнал, но Хана успя да прекара 712 покрай смазаната блокада.

Притесняваше се най- вече за стъклата и парчетата метал по пътя, но уличните

метачи отдавна не бяха излизали на работа и нямаше какво друго да стори, освен да

стисне здраво зъби и да изтанцува с автобуса по рампата колкото се може по-

внимателно.

Магистралата започна полека да се изкачва. И от двете страни се издигаха

планини, а отпред надвисваха гигантски върхове - сега отчасти закрити от грозната

жълта мъгла - родени преди осемдесет милиона години. Итън се чудеше колко ли

старо е съществото вътре в него, какво е виждало, къде е било и как се е родило, ако

Скалистите планини са били прашинка в Божието око, когато то за първи път се е

появило на белия свят, и какво значи Животът за него. От онова, което то му беше

показало, оставаше с усещането, че става дума за самотно същество от рядка или

измираща раса, но преди всичко то се интересуваше от дълга си. Това беше

едновременно основата и целта на съществуването му, толкова ясно представена, все

едно извънземното седеше до момчето и му разправяше всичко това - безплодността

на войните бе всеизвестен факт, но онези, които превръщаха в свой Бог властта, не

искаха да го приемат. Гордостта, арогантността и глупостта не бяха най- лошите

черти само на човечеството, а се ширеха сред галактиките и бяха цената, която

плащаш, за да ти се кланят всички други раси и да те смятат за висшестоящ, или

просто за утоляване на апетита да покоряваш и побеждаваш. Итън усещаше тъгата и

мъката в онова, което минаваше за сърце и ум на извънземния - сега превръщащи се

и в негови ум и сърце - защото той знаеше, че води загубена битка. И все пак тук,

точно тук, на границата - на този млад свят, който може и да не означаваше кой знае

какво за разгърналата се галактика, по-стара от самото време - трябваше да бъде

оказан отпор и с това да се прати вест на всички военачалници сега и занапред,

тръгнали да събират войници, оръжия и кораби, с които да посеят разруха и

нещастие.

Това послание сигурно щеше да остане безплодно, но дългът на съществото бе да

го чуят: Аз съм пазителят на този сектор. Остарял съм още преди

цивилизацията ви да пусне корени в блатото или да бъде създадена от машина.

Ако отхвърлите мира и настоявате да пиете до насита от извора на ужаса,

тогава се пригответе да бъдете удавени в този ужас, дело на своята собствена

ръка.

Итън усещаше ясно втренченото в себе си око на проследяващото устройство на

мъглявите там, високо горе на ръба на атмосферата. Скоро щяха да дойдат. Щяха да