Робърт МакКамън - Границата

нямаш представа защо. Започнал си като човешко момче, но сега и ти, и всички

останали знаем, че има... нещо в теб, което не е нито горгон, нито мъгляв, и те се боят

от теб, понеже ти... това нещо в теб... е в състояние да ги смаже, а те не проумяват

какво е. Прав ли съм дотук?

- Да.

- Добре. Казваш, че това в теб е войник. Това откъде го знаеш?

- Просто такова усещане имам. То ми е позволило да го узная, ако това е

правилният начин да го кажа. Само че... може би... не е точно войник в основния

смисъл, който влагаме в думата.

- Аз го обяснявам като корав тип, който е трениран да се сражава и да спечели

война. Какъв друг вид войници има?

- Има и друг вид - отвърна Джей Ди, който обмисляше въпроса още откакто Итън

използва думата. - Този е миротворец . Като войниците, дето носят сини шлемове за

Обединените нации. Те също трябва да са корави, но не се бият, за да спечелят пойна

- ако трябва да се сражават, тяхната цел е да сложат край на конфликта - той кимна

към Итън. - Ако Итън... ако съществото, което поддържа Итън в движение, когато по

всички правила би трябвало отдавна да е мъртъв, се опитва да спре тази война, то бих

казал, че е... така, де... един вид вселенски миротворец. Галактически войник на

Обединените нации. Предполагам, че това се опитвам да кажа - Джей Ди сви рамене.

- Може би тази война разваля равновесието във вселената в космически мащаб.

Може горгоните и мъглявите да се сражават вече стотици или хиляди години и

космическите Обединени нации да са решили, че толкова им стига. Но... защо

миротворецът би избрал младо хлапе вместо възрастен? Аз нямам представа, а и кой

може да обясни? Може да е пасвал добре. Може би в личността на Итън вече да е

имало черти, които войникът да използва. Хей, аз съм просто землянин... Не знам

отговорите на загадките и не казвам, че всичко това е факт, но... ето го, това е моето

мнение - и нищо повече.

- Боже, това е лудост - промърмори Джеферсън.

Но всъщност, благодарение на всичко случило му се досега, тази версия не му

звучеше прекалено абсурдно налудничаво. Момчето със сребърното око се взираше в

него, все едно отново му четеше мислите и ровеше в спомените за всички гнили

цветя вътре.

- И как така е влязло в теб това нещо? - попита той. - Как е стигнало дотук? С

летяща чиния ли? И ако наистина иска да спре тази война, защо не е дошло с цяла

армия? И от къде на къде не ти казва какво иска да открие, ако знае толкова много?

Дали това нещо изобщо знае какво се очаква да намерим? Защо просто не ти изложи

фактите?

- Може би не знае абсолютно всичко - предположи Оливия. Тя също умуваше по

въпроса защо извънземният разум сякаш захранва Итън на малки залъци. - Може би

има представа , но не е напълно сигурно. Може би то... не иска прекомерно да

претоварва Итън, понеже той все още има ума на момче. Ограничен ум както всяко

друго човешко съзнание. Ето защо процесът е постепенен и нещото не иска да го

обгърне целия наведнъж.

- Не иска да му дойде в повече - обади се Дейв. - Това го схващам.

Итън не каза нищо. В определен смисъл му беше интересно да го обсъждат по

този начин, но беше и притеснително. Имаше толкова много въпроси - той се

съмняваше, че някога ще получи отговори на всичките, понеже Оливия беше права.

Ограниченият човешки мозък не можеше да проумее тази извънземна сила: как е

пристигнала тук и е избрала него, и защо набира все повече мощ, както не можеше

да проумее и онази енергия, избликнала от него, за да сътвори земетресението или за

да издуха на парчета мъглявите и горгоните. Просто си беше тук, когато той - или

извънземното в него - поиска да я използва. При последната среща с паякоформите и

мъглявите войници забеляза, че усеща известна болка и скованост в ставите, все едно

се превръщаше в старец, така че явно човешката плът плащаше висока цена. Запита

се дали може да използва и лявата си ръка - един вид двуцевно оръжие. Така или

иначе, струваше му се, че макар извънземната сила в него да е извънредно силна, в

човешкото тяло има вродена слабост, която го изтощава. Но пък, ако е бил мъртъв и

извънземното го крепи жив... поело е контрол върху една версия на „Видимият

човек“ и захранва сърцето, дробовете, храносмилането и всички останали системи,

поддържа кръвното налягане, то предположи, че войникът е изпълнил мисията си -

доколкото е възможно - с която се е заел, и никой доктор на Земята не може да