Робърт МакКамън - Границата

възможност да се направи кой знае какво. Основната задача беше конструирането и

23

заваряването върху предницата на автобуса на подобна на скотобойник клетка,

обкована с железни шипове. Такова количество метал щеше да направи автобуса по-

тежък и да увеличи потреблението на гориво, но майорът каза на Дейв, че ако се

натъкнат на други сиваци, скотобойникът ще им помогне да се измъкнат, без

армията да им се притича на помощ... което определено нямаше как да се случи

някъде сред Скалистите планини и по Междущатска 70. Каза също, че при наличие

на време и резервни муниции биха могли да монтират отгоре картечница, но отново

ставаше дума за голяма допълнителна тежест, а и в стражевите кули се нуждаеха от

всички муниции и наличните М240.

Бяха прикрепили също и чистачка, която да поддържа стъклената вложка чиста,

а последното, което бяха успели да сторят майорът и хората му, беше почистване на

вътрешността на автобуса от всички петна кръв и парчета плът - както човешки, така

и сивашки. Флеминг се извини, че не разполагат с освежител за въздух, но

предположи, че ще успеят да намерят някой боров ароматизатор, когато спрат за

гориво.

Майорът не сподели с никого в групата нещо друго. Забелязаха го едва по пътя

от мола към автобуса: с черен и червен спрей войниците бяха написали имената си

по страните на автобуса. Може и не всички да разбираха изцяло важността на това

пътуване, но и Флеминг, и капитан Уолш бяха наясно и техните подписи стояха

първи. От майора бяха също и пластмасовите белезници, ножица и предложението

известно време да държат Джеферсън Джерико вързан, просто за всеки случай.

- Сядай тук - нареди Дейв и бутна проповедника на седалка от лявата страна на

автобуса, на няколко реда зад Хана. Оливия и Джей Ди бяха седнали отдясно, а Дейв

се настани зад Джеферсън Джерико, така че да може да го фрасне по тила, ако се

наложи или му се прииска. Узито приятно тежеше в кобура на рамото му, а в този на

колана имаше пистолет „.357 Магнум“ - същия, помогнал двамата с Оливия да се

спасят от Краля на сиваците в гимназиалната библиотека. Каза си, че с тези оръжия

може и да не спре горгон или мъгляв, но ще свършат работа срещу всичко друго и...

ако наистина искаше да бъде откровен със себе си... щяха да спасят и собственика си

от залавяне от извънземни, ако те нахлуеха прекалено многобройни, за да сдържи

напора им Итън - и щяха да спасят и хлапето, Оливия и всички останали в групата,

ако се стигнеше дотам.

Дейв се пресегна напред и фрасна Джеферсън по тила.

- Млъквай!

- О, Исусе ! Дума не съм продумал.

- Не, но си мислеше да заговориш. Така че си затваряй плювалника.

Бяха върнали и 45-калибровия автоматик на Оливия заедно с резерв от две

опаковки муниции - дар от Джоуъл Шустър, който имаше същия модел и марка

оръжие. Джон Дъглас получи армейски модел „Берета М9“, която не беше негова,

тъй като си беше изгубил оръжията в „Пантър Ридж“, но капитан Уолш го беше

снабдила с нов пистолет и четири допълнителни пълнителя. От конниците бяха

„конфискувани“ и доставени на борда чифт пушки и кутии с патрони за тях, а също и

две мощни фенерчета. Хана Граймс разполагаше с любимия си пистолет и няколко

цилиндрични пълнителя. Дейв си каза, че кула с картечница би била приятно

допълнение, но се налагаше да се справят, с каквото има подръка. В задната част на

автобуса се намираха пластмасови туби, ръчна помпа и дванадесетфутов маркуч за

източване на гориво заедно с щангата, с която да си отварят капачките на подземните

цистерни с гориво.

След няколко минути Итън се зададе откъм мола и прекоси паркинга, следван от

Ники и майор Флеминг. Майорът носеше малка, зелена мешка с връзки.

- Добре - каза той, след като Итън и Ники се настаниха зад Оливия и Джей Ди. -

Късмет, приятели! - той се съсредоточи върху момчето, което все още му изкарваше

ангелите, но не си позволи страхът да проличи под каменното му изражение. -

Надявам се, че ще намериш онова, което ти трябва! - той подаде мешката на Дейв. -

Вътре има четири осколъчни гранати модел М67. Просто дърпаш халката и хвърляш,

като във филмите. Може да ги метнеш на около четиридесет метра, но си търси

укритие, понеже осколките се разпръсват на над двеста метра. Гледай да не се

взривиш, пази ги за враговете.

- Благодаря! - кимна Дейв.

- Оценяваме всичко, което направихте за нас - обади се Оливия. - Особено