Луиз Пени - Убийствено студена

Мирна погледна приятелката си. И тя си спомняше за милата Джейн. Както и за съвета, който бе дала на Клара. Навремето Мирна работеше като психолог в Монреал, докато не осъзна, че повечето ѝ клиенти всъщност не искат да се оправят. Очакваха от нея само хапче и уверение, че не те са виновни за проблемите в живота си.

Затова Мирна заряза всичко. Натовари малката си червена кола с книги и дрехи и пресече моста – махна се от остров Монреал и потегли на юг към американската граница. Планираше да се настани на произволен плаж във Флорида и там да измисли какво да прави занапред.

Съдбата обаче – под формата на внезапен глад – се намеси в плановете ѝ. Мирна не бързаше, затова реши да мине по живописните селски пътища. Нямаше и час, откакто бе тръгнала, когато изведнъж ѝ се прияде нещо. Колата изкачи поредното възвишение по разнебитения черен път и пред нея се показа селце, сгушено сред хълмове и гори. За Мирна това беше огромна изненада. Спря да се наслади на гледката и слезе от колата. Беше краят на пролетта и лятото тепърва настъпваше. Ромолящо поточе бликаше изпод стара каменна мелница, минаваше покрай бяла дървена църквица и обикаляше с широк меандър едната страна на селцето. Самото селище имаше кръгла форма и от центъра му в четири посоки излизаха черни пътища. По средата имаше малък затревен площад, а около него бяха подредени стари къщи в традиционен квебекски стил: със стръмни тенекиени покриви, тесни капандури и открити веранди. Последната къща беше дори по-стара – строена бе с големи каменни блокове, мъкнати на ръка от околните поляни от някой ранен заселник по тези земи, който е бързал да си направи подслон преди идването на свирепа зима.

Край селския площад се виждаха езерце и три величествени бора.

Мирна извади картата на Квебек. След минути я сгъна внимателно и замаяна от удивление, се облегна на колата. Селцето го нямаше. На картата бяха отбелязани миниатюрни рибарски селища и всевъзможни махали с две къщи и църква, дори населени места, които не съществуват от десетилетия.

Това селце обаче го нямаше.

Мирна се загледа в местните жители, които работеха в градините си, разхождаха кучета или четяха книга на пейка до езерцето. Може би това селце бе като Бригадун 4. Може би се появяваше само веднъж на няколко години и само на този, който трябва да го види. Въпреки това се колебаеше. Не беше възможно да е мечтала точно за това. За малко не обърна към съседния град, Уилямсбърг, който беше означен на картата. Но реши да рискува.

Трите бора предлагаше това, за което тя копнееше.

Имаше кроасани и café au lait . Имаше пържолки с пържени картофи и „Ню Йорк таймс“. Имаше пекарна, бистро, пансион, бакалница. Имаше спокойствие, тишина и смях. Имаше голяма радост и голяма тъга, и способността да приемаш доволно и двете. Имаше приятелство и доброта.

Освен това имаше празен магазин с апартамент над него. Който чакаше. Нея.

Мирна остана.

Само в рамките на час премина от мрънкане към радост.

Това се случи преди шест години. Сега Мирна продаваше нови и употребявани книги и предлагаше изпитани стари съвети на приятелите си.

– За бога, или се изакай, или ставай от цукалото! – бе съветът ѝ към Клара. – Месеци минаха от смъртта на Джейн. Ти помогна за разкриването на убийството ѝ. Сигурна съм, че щеше да се ядосва, ако знаеше, че ти е дала всичките си пари, а ти не се възползваш от тях. Трябваше да ги завещае на мен. Аз със сигурност щях да ги оползотворя. Бум! Ямайка. Готин младеж с расти. Хубава книга...

– Чакай малко. Ще си имаш гадже с расти, а ще четеш книга?

– О, да. Всеки си има роля. Супер е на гаджето да му е твърд примерно, но същото не важи за обложките на книгите.

Клара се засмя. И двете мразеха книги с твърди корици. Бяха твърде трудни за държане, особено в леглото.

– За разлика от гаджето с растите – вметна Мирна.

Така тя убеди Клара да приеме смъртта на Джейн и да изхарчи парите. И Клара смяташе да го направи днес. В края на деня задната седалка на колата щеше да е пълна с разноцветни хартиени торбички с въжени дръжки и щамповани имена като „Холт Ренфрю“ и „Огилви“. И нямаше да има нито един яркожълт найлонов плик от магазин „Всичко за един долар“. Макар че Клара тайно обожаваше евтиния магазин.

* * *

Останал сам у дома, Питър погледна през прозореца и със силата на волята си наложи да стане и да направи нещо полезно. Да отиде в ателието и да започне да рисува. В този момент забеляза, че скрежът е остърган от част от стъклото. Във формата на сърце. Усмихна се и надникна през него. Жителите на Трите бора продължаваха да вършат ежедневните си занимания. Питър погледна към масивната стара къща на хълма. Имението „Хадли“. В това време стъклото започна отново да се заскрежава и сърцето се запълни с ледени кристалчета.