Луиз Пени - Убийствено студена

– Хайде да отидем при тях. – Рут се изправи тежко с помощта на Габри. – Тук нищо не се случва. Когато се появят неизбежните тълпи от читатели, зажаднели за велика поезия, ще доприпкам обратно при масата.

– Bonjour , мила. – Дребничката Емили Лонпре целуна Клара по двете бузи.

През зимата, когато опаковани с вълнени пуловери и шуби повечето жители на Квебек приличаха на герои от комиксите, Ем пак успяваше да изглежда елегантна и грациозна. Косата ѝ беше боядисана с вкус в светлокестеняво и оформена в красива прическа. Дрехите и гримът ѝ бяха стилни и подходящи за случая. На осемдесет и две години тя бе сред старейшините на селото.

– Видя ли това? – попита Оливие и подаде книгата на Клара.

Си Си гледаше от корицата на „Бъди спокоен“ с жестоки студени очи.

Клара хвърли поглед към Мама Би. Сега разбра защо възрастната жена изглеждаше така стресната.

– Чуйте само. – Габри зачете: – Госпожица Дьо Поатие официално обяви фън шуй за нещо от миналото.

– Разбира се, това е древнокитайско учение – вметна Кай.

– Като негов заместител – продължи Габри – тази нова доайенка в дизайна ни представя друга, много по-богата и смислена философия, която ще просвети и одухотвори не само домовете, а и душите ни, всеки момент от живота ни, всяко наше решение, всяка глътка въздух. Открийте пътя на ли-биен, пътя на светлината.

– Какво е „ли-биен“? – попита Оливие, без да адресира въпроса към някого конкретно.

На Клара ѝ се стори, че Мама Би понечи да каже нещо, но се отказа.

– Мама?

– Аз ли? Не, мила, нямам представа. Защо питаш?

– Помислих си, че след като имаш школа за йога и медитация, може би си запозната с ли-биен – опита се да прозвучи възможно най-деликатно Клара.

– Запозната съм с всички духовни учения – заяви Мама (леко преувеличено според Клара), – но не и с това.

Намекът беше ясен.

– Все пак не мислиш ли, че е странно съвпадение? – попита Габри.

– Кое? – попита Мама със спокоен глас, но видимо напрегната.

– Ами, това, че Си Си е озаглавила книгата си „Бъди спокоен“. Така се казва твоята школа по медитация.

Настъпи мълчание.

– Е, какво толкова – добави Габри, осъзнал, че е казал нещо не на място.

– Сигурно е съвпадение – додаде Емили равно. – И навярно израз на уважение към теб, ma belle 9 . – Обърна се към Мама и постави фината си длан върху дебелата ѝ ръка. – Тя купи имението „Хадли“ преди близо година, сигурно се е вдъхновила от това, което ти правиш. Един вид почит към духа ти.

– И сигурно глупостите ѝ са повече от твоите – увери я Кай. – Това трябва да те радва. Не мислех, че е възможно – добави, обърнала лице към Рут, която я погледна доволно.

– Хубава прическа – каза Оливие на Клара в опит да тушира напрежението.

– Благодаря. – Косата стърчеше така, сякаш Клара е настръхнала от уплаха.

– Права си – обърна се Оливие към Мирна. – Прилича на уплашено войниче в окопите край Вими. Малцина могат да докарат този вид. Много храбро, много актуално. Поздравявам те.

Клара присви очи и погледна Мирна, която се ухили до уши.

– Да го духа папата – измърмори Кай.

* * *

Си Си отново намести стола. Стоеше облечена и сама в хотелската стая. Сол си бе тръгнал, без да я целуне за довиждане. Не че тя очакваше друго.

Тръгването му бе облекчение. Най-сетне беше сама и можеше да го направи.

Си Си взе личната си бройка от „Бъди спокоен“ и застана при прозореца. Бавно притисна книгата до гърдите си, сякаш бе нещо, което ѝ е липсвало цял живот.

Изви главата си назад и зачака. Дали тази година щяха да я пропуснат? Но не. Долната ѝ устна потрепери едва. Си Си раздвижи клепки и в гърлото ѝ заседна буца. Тогава дойдоха те, плъзнаха се леденостудени по бузите ѝ и надолу в отворената ѝ занемяла уста. И тя се сгромоляса в тъмната пропаст след тях, за да се озове в онази позната стая по Коледа.

Майка ѝ стоеше до отдавна изсъхналата неукрасена елха, облегнала се бе в ъгъла на суровата тъмна стая и ръсеше иглички по пода. Една-единствена топка висеше на дръвчето и сега майка ѝ я дръпна ядно със стон, обхваната от истерия. Си Си чу дъжда от иглички, който се сипеше по земята, и видя как топката полита към нея. Нямаше намерение да я хваща. Само вдигна ръце, за да предпази лицето си, но топката се удари в дланите ѝ и се задържа между тях. Майка ѝ се свлече на земята, тресеше се и крещеше. Си Си отчаяно искаше да я накара да спре. Отчаяно искаше да я накара да млъкне, да се успокои, преди съседите отново да повикат полицаите и те пак да отведат майка ѝ. А Си Си да остане сама сред чужди хора.