Луиз Пени - Убийствено студена

Учителите бяха единодушни, че трябва да се проведе сериозен разговор с човека, който я е наранил толкова, че е почти неспособна да говори нормално с хората и да ги гледа в очите.

Най-сетне Кри стана и предпазливо тръгна към центъра на Монреал, като едва пазеше равновесие по хлъзгавите стръмни тротоари заради почти непосилната тежест на чантата с шифонената снежинка, която стискаше в ръка.

5 Агнешко бутче (фр.). – б. пр.

6 Зигфрид Сасун – британски поет, писател и военен; Видал Сасун – основател на известна верига фризьорски салони. – б. пр.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Докато вървеше през „Огилви“, Клара се питаше кое е по-лошо – смрадта на окаяния бездомник отвън или натрапчивата миризма на парфюмерийните щандове в универсалния магазин. След петия път, когато стройна млада красавица я пръсна за проба, окончателно си отговори на въпроса. Миришеше така, че вече сама не се понасяше.

– Е, крайно време беше! – възкликна Рут Зардо, като се приближи с накуцване. – Приличаш на клошарка с тия торби. – Двете се целунаха по бузите. – Освен това смърдиш.

– Не е от мен. От Мирна е – прошепна Клара, като кимна към приятелката си, застанала наблизо, и махна с ръка пред носа си. Всъщност застаряващата поетеса я посрещна по-радушно, отколкото обикновено.

– Ето, купи си това. – Рут ѝ подаде екземпляр от новата си книга, „Аз съм ДОБРЕ“. – Ще ти дам автограф дори. Обаче трябва да я платиш първо.

Висока и внушителна, Рут Зардо закуцука обратно към масичката в ъгъла на огромната зала, като се подпираше на бастуна си, за да чака някой друг да ѝ поиска автограф.

Клара плати своята бройка, преди да я поднесе за подпис от авторката. Познаваше всички в залата. Там бяха Габри Дюбо и партньорът му Оливие Брюле. Габри, едър и пухкав, очевидно продължаваше да дебелее, но не съжаляваше за нито една изядена хапка. Наближаваше четирийсетте и като че ли се бе отказал да е млад гей с хубаво тяло. Е, не се бе отказал само да бъде гей. До него стоеше Оливие: красив, строен, елегантен и рус в контраст с тъмнокосия си приятел. Той нервно подръпваше косъмчета от коприненото си поло и се опитваше да ги скрие.

Рут нямаше защо да идва чак до Монреал за премиерата на книгата си. Единствените присъстващи на събитието бяха от Трите бора.

– Пълна загуба на време – измърмори поетесата, като наведе късо подстриганата си побеляла глава над книгата на Клара. – Никой от Монреал не дойде, нито един проклет човек. Само вие. Каква скука.

– Е, много благодаря за комплимента, дърта вещице – каза Габри, който държеше две книги в едрите си ръце.

– Това е книжарница – изрече Рут много бавно и много силно, като вдигна глава. – Тук е за хора, които могат да четат. Не е обществена баня.

– И много жалко. Какво мирише така? – попита Габри и погледна към Клара.

– От Мирна е – оправда се тя, но тъй като Мирна беше в другия край на помещението с Емили Лонпре, нямаше кой да ѝ повярва.

– Поне замаскираш вонята от поезията на Рут – коментира Габри, като отдалечи стихосбирката от носа си.

– Педераст! – сопна се Рут.

– Вещица – не ѝ остана длъжен Габри. После намигна на Клара: – Salut, ma chère 7 .

– Salut, mon amour 8 . Коя е другата книга, която си взел?

– На Си Си дьо Поатие. Знаеше ли, че новата ни съседка е написала книга?

– Боже, значи е написала повече книги, отколкото е прочела – вметна Рут.

– Взех я оттам. – Габри посочи купчина бели книги в кошчето за залежала стока.

Рут изсумтя презрително, но не каза нищо. Сигурно осъзна, че е въпрос на дни малкият ѝ сборник с изтънчени стихотворения да последва боклука на Си Си в онзи литературен ковчег.

Наблизо бяха застанали няколко души, включително Трите грации от Трите бора: Емили Лонпре – стройна и елегантна, с тясна пола, риза и копринено шалче; Кай Томпсън – над деветдесетте, най-старата от трите приятелки (побеляла и сбръчкана, тя миришеше на ментолово мазило и приличаше на спаружен картоф), и Беатрис Майер – с буйна червена коса и отпуснато тяло, чиито тлъстини личаха дори под обемистия кехлибарен кафтан и големите гердани на врата ѝ. Мама Би, както беше известна Беатрис, държеше екземпляр от книгата на Си Си. Обърна се и погледна към Клара. Само за момент, но беше достатъчно.

Мама бе обхваната от емоция, която Клара не успя да разпознае добре. Ярост, може би? Или страх? Силната ѝ загриженост поне пролича ясно. В следващия миг това изражение изчезна и на червендалестото ѝ набръчкано лице отново се изписа майчинско спокойствие и безгрижие.