Луиз Пени - Убийствено студена

Хвана я за ръка и се вгледа в мъртвите ѝ очи.

– Кри, защо уби майка си?

* * *

Кри усещаше как горещото слънце гали лицето и издълженото ѝ стройно тяло, изпънато на плажа. Приятелят ѝ я хвана за ръце и я погледна с любов в очите. Младото му тяло блестеше, сякаш озарено от божията светлина. Той се приближи, целуна я нежно и я прегърна.

– Обичам те, Кри – прошепна. – Ти си всичко, което мога да желая. Сигурно сама не съзнаваш колко си красива, талантлива и умна. Ти си най-прекрасното момиче на света. Ще ми попееш ли?

И Кри запя. Извиси глас, а младежът в прегръдките ѝ въздъхна и се усмихна блажено.

– Никога няма да те изоставя, Кри. И никога няма да позволя на някого да те нарани отново.

Тя му повярва.

88 The Hound of Heaven е най-известната поема на английския поет Франсис Томпсън (1859–1907). – б. р.

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ОСМА

Вратата се отвори, преди Гамаш и Рен-Мари да почукат.

– Очаквахме ви – каза Питър.

– Лъже! – извика Рут от вътрешността на уютната къща. – Започнахме да ядем и пием без вас.

– Всъщност тя никога не спира – прошепна Питър.

– Чувам! – провикна се Рут. – И това, че е истина, не го прави по-малко обидно.

– Bonne Аnnée 89 – каза Клара, целуна всеки от съпрузите Гамаш по двете бузи и взе палтата им.

За първи път виждаше Рен-Мари, но жената на Арман Гамаш изглеждаше точно така, както си я бе представяла. Усмихната и сърдечна, любезна и елегантна с шитите си по поръчка удобни дрехи – пола и риза, пуловера от камилска вълна и копринения шал. Гамаш носеше дебело вълнено сако, вратовръзка и вълнен панталон. Подбрани с вкус и с хубава кройка.

– Честита Нова година – поздрави на свой ред Рен-Мари. Гамаш я представи на Оливие, Габри, Мирна и Рут.

– Как са Мама и Кай? – попита Питър, когато се настаниха в дневната.

– Възстановяват се – отговори детективът. – Все още са много слаби и скърбят за Ем.

– Не мога да повярвам, че това се случи – измърмори Оливие, седнал на страничната облегалка на креслото на Габри.

Огънят пращеше в камината, а върху пианото имаше табличка с напитки. Уютната стая ставаше още по-приветлива с коледната елха.

– Стридите са върху пианото, за да не ги стигне Люси – обясни Клара. – Само един Мороу може да има куче, което обича стриди.

– Видяхме качето, когато влизахме – сподели Рен-Мари.

Имаше предвид дървената каца, пълна със стриди, оставена в снега до входната врата на къщата. От години не беше виждала такава, всъщност от детските си години, които бе прекарала на село. Качета със стриди за Нова година. Традиционно за Квебек.

След като си взеха чинийки с разцепени на две стриди, тънки филийки ръжен хляб, намазани с масло, и лимонови резенчета, двамата седнаха при другите пред камината.

– Как е Кри? – попита Клара, след като се настани до Питър.

– Закараха я в психиатрията. Едва ли ще е в състояние да се изправи пред съда скоро, ако изобщо се случи някога.

– Как разбрахте, че тя е убила майка си? – поинтересува се Мирна.

– Мислех, че са били трите жени – призна Гамаш, като отпи глътка вино. – Успяха много добре да ме заблудят. Обаче си спомних ботушите от невръстни тюленчета.

– Извратено! – измърмори Рут.

– В писмото си Емили разказваше за ниацина, антифриза, кабелите. Но беше пропуснала един съществен момент. Ако бяха направили само нещата, които описваха в писмото, Си Си щеше да е жива. Ем не споменаваше нищо за ботушите. Но за да я убият, Си Си е трябвало да носи точно тези ескимоски ботушки с метални шипове. Те бяха ключът за цялото убийство. Вчера казах за тях на Емили и тя се възмути. Нещо повече, изненада се. Беше чула обувките на Си Си да тракат по алеята след коледната служба, но не ги беше видяла. Нямаше представа от какво е бил този звук.

– Никой от нас нямаше представа – вметна Клара. – Звучеше като чудовище с нокти.

Докато слушаше разказа на Гамаш, в главата ѝ прозвуча коледна песничка. Скърбяща, въздишаща, кървяща, умираща, запечатана в студен гроб. Клара си даде сметка, че по една ирония това бе „Тримата влъхви“.

– Осъзнах, че не е възможно трите жени да са убили Си Си. Но те знаеха кой я е убил – продължи Гамаш пред смълчаните си слушатели, сред които бе дори Люси. – Мама ни разкри всичко. Кай благоволи да ни каже само името, военния си чин и мобилизационния си номер, който всъщност бе номерът на телефона ѝ. Не получихме обратна връзка.

Габри намигна на Рен-Мари:

– Аз мога да ви дам обратна връзка.

– Няма нужда, mon beau Gabri – засмя тя.