Луиз Пени - Убийствено студена

След още три минути, които му се видяха като цяла вечност, шейната изскочи на малко възвишение и Били зави наляво. Изведнъж се озоваха сред борове. Брега! Бяха достигнали брега, удивено си помисли Гамаш. Погледна назад и видя другите шейни, които ги следваха.

Били форсира машината и излезе на улица, още непочистена от снега. Гамаш се огледа за колата си, като си даде сметка колко дълъг път ги чака до болницата в Ковънсвил, но Били потегли в друга посока.

„Мамка му – помисли си детективът. – Първо се загубихме в езерото, а сега един бог само знае къде сме.“

Били изкрещя нещо и посочи напред.

Във вихрушката се виждаше огромен син светещ знак: „Б“. Болница.

Били Уилямс ги беше превел през бурята, през езерото, направо до болницата.

* * *

– Как се сети? – попита Бовоар, застанал с Гамаш до леглото на Кай Томпсън.

Старицата беше закачена за купища апарати и системи за преливане и увита със сребристо затоплящо одеяло. Приличаше на печен картоф. Както баща ѝ някога, Кай се бе изправила пред смъртта и излъгала съдбата.

Гамаш извади от джоба си мокра, намачкана хартийка и я подаде на колегата си. Погледна Кай и се запита как се е чувствала през последните дни. Какво ли е било да знае това, което е предстояло да направят.

Бовоар седна и внимателно разгъна писмото. Беше написано с четлив старомоден почерк на изящен френски. От Емили. То обясняваше всичко. Как Кри напомняла на Ем за сина ѝ Дейвид. Толкова надарен, толкова радостен, когато създава музика. И как след като чули Си Си да се нахвърля върху дъщеря си на Бъдни вечер, тя и приятелките ѝ не са имали избор. Били длъжни да убият Си Си, за да спасят Кри.

– Това обяснява много – отбеляза Бовоар, след като прочете цялото писмо. – Защо престъплението беше толкова сложно замислено, защо Кай твърдеше, че не е видяла нищо. Напълно логично. Трябвало е да участват и трите. Ниацинът е бил в чая на Мама, Емили е определила кога Мама да вдигне шум по време на кърлинга, за да отвлече вниманието на всички от Си Си. Кай се е облегнала на стола, за да го килне на една страна. Знаели са, че Си Си ще стане, за да го оправи. – Бовоар посочи листа в скута си. – Мадам Лонпре ви моли да ги оставите да се самоубият и вие сте щели да го направите.

Младият инспектор не се отличаваше с особена тактичност, но се постара да не прозвучи прекалено рязко.

Гамаш излезе в оживения коридор на спешното отделение. Лекари и сестри бързаха насам-натам. Кабинетите бяха пълни с жертви на катастрофи, скиори със счупвания, измръзнали хора. Двамата полицаи намериха два свободни стола и седнаха.

– Прав си, щях да ги оставя да умрат. – Гамаш не можеше да повярва, че го изрича. – Вчера осъзнах, че само те биха могли да убият Си Си. Писмото на Ем потвърди предположението ми. Но докато ги гледах как се влачат навътре в езерото, си спомних за старите ескимоси, които в миналото са отивали да умрат в някоя пряспа, за да спасят семейството си във време на глад. Те давали живота си, за да могат другите да живеят. Спомних си също ботушите на Си Си.

– Ескимоските ботуши. Нали няма да ме убеждавате, че са имали съучастник ескимос?

– Не – усмихна се Гамаш.

– Добре. Значи са го извършили само трите. Вече се опасявах, че цялото село е замесено.

Към двама им се приближи млад лекар, който бършеше ръцете си.

– Главен инспектор Гамаш? Идвам от стаята на мадам Майер. Ще оцелее. Изглежда крехка, но е адски жилава. Има измръзване и лека хипотермия. Интересното е, че снегът ги е спасил. Когато са паднали, е образувал изолираща покривка върху тях. Но другата жена, Емили Лонпре...

Гамаш затвори очи за миг.

– Тя почина, съжалявам.

Гамаш вече знаеше. Когато я вдигаше при езерото, му се бе сторила невъзможно лека. Имаше чувството, че трябва да я стиска, за да не полети от ръцете му. И докато я носеше, отправи към бог всичките си молитви за нея. Но пукнатината в съда бе прекалено дълбока. Сега Емили Лонпре навярно бе в прегръдките на съпруга си Гас, на топло и безопасно място, щастлива. И двамата слушаха как Дейвид свири концерта в ре мажор на Чайковски. Ем се беше прибрала у дома.

– Мадам Майер е будна, ако искате да говорите с нея.

– Нямам търпение – каза Гамаш и тръгна по коридора след лекаря.

– Само още нещо – каза специалистът, когато наближиха вратата. – Мадам Майер не спира да повтаря една и съща фраза. Може би ще ни обясните какво означава.

– Намасте – обади се Бовоар. – Означава „Бог в мен приветства бог в теб“.