Луиз Пени - Убийствено студена

или отново, както винаги, ще бъде твърде късно?

Гамаш се върна в колата и даде газ. Караше възможно най-бързо към Уилямсбърг, където „прощаваща и опростена“ отново щяха да се срещнат. Но нямаше ли да е твърде късно?

След цяла вечност съзря сградата на „Легиона“. След като я отмина, зави надясно. И там видя кола. Не знаеше дали да е облекчен, или ужасен. Спря отзад и слезе.

От върха на малкото възвишение погледна към езерото Брюм. Снегът го шибаше в лицето, почти го заслепяваше. В далечината, между талазите, успя да различи три силуета, които едва се придвижваха по леда.

* * *

– Намасте, намасте – повтаряше Мама, докато устните ѝ пресъхнаха, напукаха се и започнаха да кървят, а тя вече не бе в състояние да говори.

Думата се въртеше в съзнанието ѝ и тя продължи да я повтаря наум. Но тази мантра не можеше да облекчи скованото ѝ от ужас сърце. Мама мълчеше в плен на собствения си страх и обезвереност.

Кай креташе по средата. Краката вече не я държаха и приятелките ѝ я поддържаха от двете страни. Осъзна, че е било така цял живот. Защо го разбираше чак сега? И сега, накрая, защото това беше краят, изцяло зависеше от тях. Те я държаха, подкрепяха я и я напътстваха към отвъдния живот.

Сега вече знаеше отговора на загадката защо баща ѝ и бойните му другари са крещели „Да го духа папата“, когато са отивали към смъртта си.

Отговор нямаше. Това бяха неговите думи, неговият живот, неговият път.

А тя си имаше свой. Прекарала бе целия си живот в опити да си обясни нещо, което изобщо не я засягаше. Никога нямаше да разбере баща си, но и не беше необходимо. Трябваше да разбере единствено собствения си живот и собствената си смърт.

– Обичам ви – изграчи, но вятърът открадна думите ѝ и ги пръсна далеч от старите ѝ уши.

Ем подкрепяше Кай, докато трите се влачеха към вътрешността на езерото. Мама бе спряла да трепери и дори вече не плачеше. Сега се чуваше само воят на бурята.

Вече наближаваха края. Емили не усещаше краката и ръцете си. Единствената ѝ утеха бе, че няма да се подложи на болката и мъчителното боцкане, когато крайниците ѝ се размразяват. Замижа и във воя на вятъра долови други звуци. От другия бряг на езерото долитаха трелите на самотна цигулка.

Ем отвори очи, но видя само белота.

Лед навсякъде.

* * *

Арман Гамаш застана на брега. Свирепият вятър се спускаше от планината, засилваше се над езерото, покрай трите жени, над затрупаната със сняг пързалка за кърлинг и мястото, където бе издъхнала Си Си, събираше сила, болка и страх и най-накрая удряше инспектора в лицето. Гамаш едва дишаше и стискаше писмото на Ем, невидимо в белия сняг около него. Самият той бе целият в бяло.

Направи крачка напред. Изгаряше от желание да хукне през езерото подир тях. Всяка частица от него го караше да ги спаси, но той се спря и захлипа от усилието. В писмото си Емили го умоляваше да ги остави да умрат. Както според легендите старите ескимоси се усамотявали сами в студа и бавно заспивали завинаги.

Разбира се, че те бяха убили Си Си. Гамаш го знаеше от предишния ден. Подозираше, че го е знаел през цялото време. От самото начало си даваше сметка, че е невъзможно никой да не е видял убийството. Нямаше как Кай да е седяла до Си Си и да не е забелязала убиеца.

Освен това самото убийство беше прекалено сложно. Ниацинът, разтопеният сняг, килнатият стол, кабелите за подаване на ток. И най-сетне токовият удар. Точно в момента, когато Мама е изчиствала къщата и всички са гледали нея.

После прибирането на кабелите.

Никой не би могъл да стори всичко това сам, без да го видят.

Горчивият ниацин е бил в чая, който Мама е раздавала на благотворителната закуска. Ем е разляла антифриза, когато е занесла шезлонгите. После седнала на стола, за да не може Си Си да се настани на него. Ролята на Кай е била ключова.

Гамаш бе предположил, че който е убил Си Си, първо е свързал кабелите и след това се е мотал около камиона на Били, за да изчака подходящия момент да ги свърже с генератора. В писмото на Ем обаче пишеше друго. Свързали са кабелите с генератора от самото начало. После Кай е чакала сигнал от Ем, че Мама ще изчисти къщата. В този момент е отишла до празния стол, облегнала се е в единия му край, за да го наклони, и е свързала кабелите. Тогава през него е протекъл ток.

Заради ефекта от ниацина Си Си вече била свалила ръкавиците си.

Мама се готвела да „изчисти къщата“. Всички погледи били насочени към нея.

Камъкът полетял по леда с тътен като от гръмотевица, трибуните закрещели, а Си Си станала от шезлонга си. Направила няколко крачки напред, стъпила в локвата, хванала с голи ръце облегалката на стола и това било краят.