Луиз Пени - Убийствено студена

А рибарят разсея всичките му съмнения.

Веднага взе самолета за Монреал. Беше уикендът, който Арно бе избрал, за да отидат в Абитиби. Взе дългото разстояние с колата и когато наближи, времето се развали. Първата зимна буря се развихри внезапно и ожесточено. Гамаш се изгуби и заседна в снега.

Отправи молитва към бог и пробва пак. Гумите зацепиха и успя да се върне на задна до главния път. Верния път. Намери хижата и пристигна точно навреме.

Когато влезе, Арно се стъписа, после скочи към пистолета си. В този миг Гамаш прозря истината. Арно щеше да изчака другите да се самоубият, а после да офейка.

Гамаш се втурна през стаята и докопа оръжието пръв. И изведнъж всичко свърши. Върнаха тримата мъже в Монреал, за да бъдат изправени на съд. В процес, който никой освен Арман Гамаш не желаеше.

Разрази се скандал, който разтърси Sûreté и цялата общественост. И мнозина обвиниха Гамаш за него. Сторил бе немислимото. Изложил бе на показ тайните на полицията.

Гамаш от самото начало знаеше, че ще стане така, и точно затова се колебаеше. Ужасно бе да изгубиш уважението на колегите си. Тежко бе да се превърнеш в парий.

И тъкмо той – наивникът! – си мисли,

че славата му зрее, изведнъж

захапва го във корена и ей го

загинал като мене!

– А падне ли, то пада без надежда – прошепна Гамаш.

– Вдън ада като Луцифер! – довърши цитата Рен-Мари. – Толкова ли си велик, Арман, че да се сгромолясаш така жестоко?

Гамаш се изсмя кратко:

– Просто се самосъжалявам. Липсваш ми.

– И ти ми липсваш, мили. Отговорът е „да“, Арман, постъпи правилно. Но разбирам съмненията ти. Тъкмо те те правят велик, не увереността ти.

– Тоя Томас! Видяхте ли го какво направи?! – Застанал пред телевизора, Бовоар бе сложил ръце до челото си и се преструваше, че се оглежда. – Смяна! – изкрещя към екрана.

– Е, кого предпочиташ да бъдеш тази нощ? – попита Рен-Мари. – Арман Гамаш или Карл Томас?

Гамаш се засмя. Не позволяваше често да го надвият съмненията, но сега беше такава вечер.

– И случаят „Арно“ не е приключил, нали? – попита Рен-Мари.

В този момент Ивет Никол слезе по стълбите и го погледна с усмивка. Кимна му и отиде при другите, твърде заети, за да я забележат.

– Non, ce n’est pas fini 87 – каза Гамаш.

87 Не, не е приключил (фр.). – б. пр.

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ШЕСТА

Една по една светлините в Трите бора угасваха. Накрая огромната коледна елха също изгасна и селото потъна в мрак. Гамаш стана от креслото. Изгасил бе лампите в дневната, след като всички други се бяха качили да си легнат, и беше поседял тихо в мрака, за да се наслади на спокойствието, докато гледа как селото постепенно заспива. Сега безшумно облече палтото, обу обувките си и излезе. Снегът заскърца под краката му. Емили Лонпре бе казала, че от метеорологичната служба са издали предупреждение за буря на следващия ден, но в момента му бе трудно да го повярва. Стигна до средата на улицата.

Цареше пълна тишина. Небето бе ясно. Вдигна глава и загледа звездите. Цялото небе искреше от тях. Замисли се, че може би това е любимата му част от денонощието. Да стои под зимното небе и да гледа блещукащите звезди, сякаш бог е спрял някоя снежна виелица и милиони снежинки са застинали във въздуха. Красива и ободряваща сцена.

Не му се разхождаше, нямаше нужда да се успокоява. Беше намерил отговорите, които търсеше. Излязъл бе единствено за да остане сам насред Трите бора, насред нощта. В мир със себе си.

* * *

Когато селото се събуди на другата сутрин, навън бушуваше буря. Гамаш я видя още от леглото си. Или по-точно, не успя да види нищо. Стъклата на прозорците му бяха полепнали със сняг, а на дъсчения под дори имаше малка пряспа от снежинките, проникнали през открехнатия прозорец. В стаята цареше студ и мрак. И тишина. Пълна тишина. Гамаш видя, че електронният будилник е изгаснал. Опита се да запали лампата.

Нищо.

Нямаше ток.

Стана и затвори прозореца. Сложи си халата и пантофите и отвори вратата. Долу се чуваха приглушени гласове. Когато слезе, видя вълшебна сцена. Габри и Оливие бяха запалили газени лампи и свещи. Стаята бе окъпана в кехлибарена светлина. Беше прекрасно – свят, осветен изцяло от огън. Камината гореше и излъчваше трептяща светлина и топлина. Гамаш се приближи. Парното сигурно бе изгаснало преди часове и цялата къща беше изстинала.

– Bonjour, monsieur l’inspecteur! – поздрави го весело Оливие. – Запалихме отоплението благодарение на резервния генератор, но ще трябва около час, за да се стопли къщата.