Луиз Пени - Убийствено студена

Рискували са, разбира се. Кай е трябвало да откачи оранжевия кабел и да го хвърли, за да не привлича вниманието. Но заложили на това, че всички ще са толкова съсредоточени върху Си Си, че трите ще успеят да го приберат незабелязано. Ем го взела и го хвърлила обратно в камиона на Били. Той почти я хванал, когато изтичал да запали пикапа и да освободи каросерията за Си Си. Но Ем се измъкнала, като му казала, че и на нея ѝ е хрумнала същата идея и искала да разчисти място за пострадалата.

Единственото, което Гамаш не разбираше, бе мотивът. Но Ем и Мама му го бяха подсказали.

Кри.

Искали са да спасят внучката на Ел от чудовищната ѝ майка. Чули бяха как Кри пее, как Си Си я мачка и унижава. И бяха видели момичето.

Кри очевидно умираше, задушаваше се в собствените си тлъстини, страх и мълчание. Беше се затворила в собствения си свят толкова, че вече не можеше да излезе от него. Си Си убиваше дъщеря си.

Сега далеч пред Гамаш средният силует, най-дребният от трите, се свлече на леда. Другите две жени се препънаха и се опитаха да вдигнат приятелката си. За да продължат още малко. Гамаш усети, че коленете му се огъват. Прииска му се и той да падне в снега, да погребе в него ужаса си. Да не гледа как Трите грации умират.

Но остана прав. Снегът се вреше под яката и в ръкавите му, лепеше се по лицето и немигащите му очи. Гамаш си наложи да продължи да гледа, докато една по една трите жени падаха на леда. Остана с тях, молеше се за тях с напукани устни.

Изведнъж се сети нещо.

Погледна писмото, смачкано в ръката му, а после и черните петна в снега напред. За момент остана смразен, вцепенен.

– Не! – изкрещя и понечи да хукне напред.

Спря и се обърна. Погледна колата, наполовина засипана със сняг.

– Не!

Жените също погледнаха към него. Гамаш хукна към колата, отчаян да се добере до нея.

Знаеше, че е твърде късно, но бе длъжен да опита.

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И СЕДМА

Гамаш запали колата и потегли с бясна скорост към Уилямсбърг. Спря пред ресторантче на главната улица.

– Имам нужда от помощ – извика, щом влезе. Всички погледнаха покрития със сняг едър мъж, който бе нахълтал в заведението и раздаваше команди. – Аз съм главен инспектор Гамаш от Sûreté . Три жени са закъсали насред езерото. Трябват ми моторни шейни, за да ги измъкнем.

След кратка пауза един се изправи:

– Шъ дам газ. – Беше Били Уилямс с ужасния му акцент.

Друг го последва:

– И аз идвам.

Скоро заведението се опразни и Гамаш се държеше за кръста на Били върху седалката на моторна шейна – една от многото, които потеглиха във върволица към езерото.

Бурята се беше усилила и детективът напрегна зрението си, за да покаже на Били мястото, където бе видял падналите жени. Молеше се снегът да не ги е затрупал.

– Тук някъде са! – изкрещя отстрани на дебелата му шапка.

Били намали. Другите шейни зад тях също – внимателно, за да не прегазят трите жени. Били се изправи и умело завъртя машината си в снега, като се оглеждаше за издутина, бабуна, тяло.

– Тъдява! – изкрещя, като посочи място, невидимо за Гамаш.

Вече всичко около тях беше бяло. Уилямсбърг не се виждаше, брегът не се виждаше, другите шейни бяха изчезнали във виелицата. Били завъртя машината и се отправи към място, което за Гамаш не се отличаваше от никой друг участък от езерото. Но когато приближиха, инспекторът започна да различава очертания.

Жените бяха паднали вкопчени една в друга и снегът ги бе затрупал. Но Били Уилямс ги намери. Бързо свали ръкавиците си и докато Гамаш отиваше към тях с препъване, пъхна пръстите си в устата и изсвири. Звукът разсече воя на вятъра. Гамаш коленичи и почна да разкопава снега около Ем, Мама и Кай. Докато ги разриваше, около него започнаха да се протягат ръце. Мъжете занесоха трите жени до моторните шейни и след броени минути пътуваха обратно към брега.

Гамаш стискаше Били през кръста. Всичко беше бяло. Снегът шибаше лицата им, задушаваше ги, заслепяваше ги. Инспекторът можеше само да гадае откъде Били знае къде е брегът. Имаше чувството, че пътуват точно в обратна посока, че навлизат още по-навътре в езерото. Отвори уста да изкрещи, но се отказа.

Беше изгубил ориентация, знаеше го. Знаеше, че трябва да се довери на Били. Стисна го по-здраво и зачака машината да стигне брега и да изкачи ниския насип до главната улица. Това обаче не стана. Минаха пет минути, после десет и Гамаш осъзна, че са по средата на езерото. Изгубени. В бурята.

– Къде сме? – изкрещя инспекторът на шапката пред себе си. Собственикът ѝ му отвърна нещо напълно неразгадаемо.