Луиз Пени - Убийствено студена

Като фон по телевизията бяха пуснали саундтрака от „Хокейна нощ в Канада“ и Бовоар стана, за да изпъне крака и да се разтъпче в дневната на пансиона. В друг фотьойл главен инспектор Гамаш набираше номер на телефона.

– Томас изпусна още един гол – обяви Бовоар.

– Видях. Твърде напред излиза.

– Такъв му е стилът. По този начин сплашва противниковите играчи и ги принуждава да стрелят по-рано.

– Върши ли работа?

– Тази вечер не – призна Бовоар. Взе празната чаша на шефа си и се отдалечи.

„Проклетият Томас – мислеше си. – Аз бих пазил по-добре!“ И докато вървяха рекламите, Жан Ги Бовоар си се представи пред канадската врата. Но той не беше за вратар. Обичаше нападението. Обичаше прожекторите, гоненето на шайбата, задъхването, пързалянето, стрелянето... Обичаше да чува пъшкането на противника, когато го притисне в ограждението на ринга. И когато го сръга малко повече от необходимото с лакът.

Не, Бовоар се познаваше достатъчно добре, за да знае, че не го бива за вратар.

Това бе ролята на Гамаш. Човека, от когото всички очакваха да спаси гола.

Бовоар сипа вино на началника и се върна до масичката с телефона. Гамаш се усмихна с благодарност.

– Bonjour? – Гамаш чу познатия глас и сърцето му се разтупка.

– Oui, bonjour . С мадам Гамаш, библиотекарката, ли говоря? Чух, че имате закъсняла книга.

– Имам закъснял съпруг – засмя се Рен-Мари. – Здравей, Арман. Как върви?

– Елеонор Алер.

Жена му замълча.

– Благодаря ти, Арман. Елеонор Алер. – Повтори името като молитва. – Красиво име.

– И прекрасна жена, доколкото разбрах.

Разказа ѝ всичко. За Елеонор, за приятелките ѝ, за Индия и за дъщеря ѝ. За това как е станала пукнатина във вазата и се е озовала на улицата. За Си Си, взета от дома си и отгледана от бог знае кого, а после дошла в Трите бора, за да намери майка си.

– Защо е решила, че майка ѝ ще е там? – попита Рен-Мари.

– Заради сцената, която е нарисувала на топката за коледна елха. Топката на ли-биен. Единственото, което Си Си е имала от Ел. Сигурно някой ѝ е казал или пък се е досетила сама, че трите бора на топката символизират селото, където е родена и израсла майка ѝ. Днес говорих с няколко по-възрастни жители и те си спомниха за семейство Алер. Имали само една дъщеря, Елеонор. Изселили се оттук преди петдесетина години.

– Значи Си Си е купила къща в Трите бора, за да търси майка си, така ли? Интересно защо го е направила чак сега. След толкова много години.

– Сигурно никога няма да разберем – отвърна Гамаш и отпи глътка вино.

В слушалката като фон звучеше мелодията на „Хокейна нощ в Канада“. Рен-Мари също гледаше съботния хокей.

– Томас не се представя добре тази вечер – отбеляза Гамаш.

– Трябва да стои по-назад. „Рейнджърите“ са научили номера му.

– Имаш ли предположение защо Си Си е решила да търси майка си точно сега?

– Казваш, че е контактувала с американска компания във връзка с каталога си, нали?

– И?

– Може би е изчакала толкова време, за да се убеди, че наистина е успяла.

Гамаш се замисли над идеята ѝ. Погледна екрана, където играчите си подаваха шайбата, губеха я и се пързаляха трескаво назад, докато другият отбор атакува. Бовоар и Лемио отново се бяха настанили на дивана и мърмореха недоволно.

– Американският договор. – Гамаш кимна. – И книгата. Навярно това е причината Ел да се премести от автогарата пред „Огилви“. Си Си е разлепила рекламни плакати за представянето на книгата си. Имало е такъв и на автогарата. Ел сигурно го е видяла и се е досетила, че Си Си дьо Поатие е дъщеря ѝ. Отишла е пред „Огилви“, за да я види.

– А пък Си Си е отишла в Трите бора, за да търси майка си – добави Рен-Мари.

Колко тъжна бе идеята за двете наранени жени, които са се търсели една друга. Гамаш си представи как крехката дребна Ел, стара и премръзнала, се тътри по дългите улици, след като се е отказала от скъпоценното си място до отдушника на метрото с надеждата да намери дъщеря си.

– Стреляй, стреляй! – закрещяха момчетата.

– Удар и гооол! – изрева коментаторът.

Публиката в „Ню форум“ гръмна. Почти изпаднали в истерия, Бовоар, Лемио, Габри и Оливие се запрегръщаха и заподскачаха из стаята.

– Ковалски! – извика Бовоар на Гамаш. – Най-накрая! Вече сме три на едно.

– Какво е правила Си Си в селото? – попита Рен-Мари. Беше изключила телевизора, за да се съсредоточи върху разговора.

– Решила е, че една от възрастните жени тук е майка ѝ, затова е разпитала всичките.