Луиз Пени - Убийствено студена

– Кога се досетихте, че е дъщеря на Ел?

Мама се замисли. Бовоар остана с впечатлението, че тя не се опитва да измисли някоя лъжа, а да събере спомените си.

– След цяла поредица от събития. Но това, което разсея окончателно съмненията ми, бе споменаването на Рамен Дас в книгата ѝ.

Кимна към едно олтарче. Върху пъстро лъскаво парче плат имаше ароматни пръчици в поставки. На стената над него бе поставен плакат, а отдолу – рамкирана снимка. Бовоар стана и отиде да ги разгледа. На плаката се виждаше сбръчкан индиец по гащи, които напомняха на бебешка пелена, застанал до каменна стена. Беше с бастун в ръка и усмихнат. Приличаше на Бен Кингсли в „Ганди“, но на Жан Ги всички възрастни индийци му изглеждаха така. В същия плакат си беше представил, че се потапя, при предишното си идване тук. На по-малката снимка същият мъж седеше с две по-млади европейки – стройни, усмихнати и облечени с широки нощници. Или може би с пердета. Или покривки за диван. Удивен, Бовоар се обърна и погледна Мама. Белокосата, отпусната, уморена Мама.

– Това вие ли сте? – попита, като посочи едната от жените.

Мама се приближи. Усмихна се на удивлението му и на неспособността да го прикрие. Не се засегна. Тя също се удивляваше от време на време.

– А това е Ел – каза, като посочи другата жена.

Гуруто и Мама се усмихваха, но другата жена направо грееше. Бовоар не можеше да отмести очи от нея. Спомни си снимките от аутопсията, които му бе показал Гамаш. Наистина, Мама се беше променила, но по естествен и разпознаваем начин. Другата жена обаче бе изчезнала. Блясъкът го нямаше, излъчването ѝ навярно бе отслабвало постепенно, докато изгасне окончателно под мръсотията и отчаянието.

– Малко са хората, които знаят за Рамен Дас. Имаше и още, разбира се. – Мама се настани на кресло. – Си Си бе нарекла философията си „ли-биен“. През целия си над седемдесетгодишен живот съм чувала това название само от още един човек. От Ел. Си Си бе кръстила фирмата и книгата си „Бъди спокоен“. И използваше емблема, за която само ние знаехме.

– Орела?

– Символа на Елеонор Аквитанска.

– Обяснете ми това, Мамо. – Бовоар не можа да повярва, че я нарече така, но думите сами се изплъзнаха от устата му, и то съвсем естествено. Оставаше само да почне да суче от гърдата ѝ.

– В училище учехме британска и френска история – продължи Мама. – Сякаш Канада няма собствена история. Както и да е, когато стигнахме до Елеонор Аквитанска, Ел направо се вманиачи по нея. Реши, че тя е Елеонор. Не се подсмихвайте така, инспекторе. Не ми казвайте, че не сте играли на индианци и каубои като дете и не сте си представяли, че сте Супермен или Батман.

Бовоар изсумтя презрително. Нищо подобно не беше правил. Струваше му се пълна тъпотия. Представяше си, че е Жан-Клод Кили – най-великият олимпийски скиор в света. Дори караше майка си да му вика Жан-Клод. Тя отказваше. Въпреки това Жан Ги участваше в невероятни състезания в спалнята си, печелеше олимпийското злато и надбягваше опустошителни лавини, като по пътя спасяваше монахини и благодарни милионери.

– Още тогава Ел търсеше себе си. Знаеше, че нещо не е както трябва, сякаш не се побираше в собствената си кожа. Намираше утеха, като си представяше, че е Елеонор Аквитанска, а Емили дори ѝ направи огърлица с герба на кралицата. С орел. Особено агресивен орел.

– Значи свързахте всички факти и когато Си Си се появи, осъзнахте, че тя е дъщеря на Ел.

– Да. Знаехме, че Ел има дете. Няколко години след изчезването ѝ неочаквано получихме картичка от Торонто. Имала любовна връзка с някакъв тип, който скоро я изоставил, но преди това успял да ѝ направи бебе. Не се бяха оженили, а тогава, към края на петдесетте, това беше скандално. Знаех, че когато се прибра от Индия, не беше добре емоционално. Умът ѝ беше прекрасен, деликатен и небалансиран. Горката Си Си е израсла в такава среда. Нищо чудно, че идеята за баланса беше толкова важна за нея.

Мама погледна като втрещена инспектора, сякаш току-що се беше сетила за нещо.

– Не изпитвах състрадание към Си Си – призна. – Отначало, когато се досетихме, че тя е дъщерята на обичаната ни Ел, се опитахме да я поканим сред нас. Не бих казала, че сме изпитвали топли чувства към нея. Тя беше изключително неприятен човек. Ел беше като слънце, ярка, обичлива и добра. Но беше родила мрак. Си Си не живееше в сянката на майка си, тя беше сянката на майка си.

* * *

– Намерили са това в ръката на Ел. – Гамаш се опита да го каже внимателно, но знаеше, че няма как да скрие ужасните факти. – Умът на Ел може да е бил неуравновесен, но в сърцето си е била съвсем наясно със себе си. През всичките тези години на улицата е запазила тези две неща. – Докосна кутията и огърлицата. – Знаела е кое е истински важното. Вие трите. Била е заобиколена от приятелките си.