Луиз Пени - Убийствено студена

Търпението на Мама започваше да се изчерпва, тя бе твърде изтощена, за да се сдържа повече.

– Означава да чувстваме пълноценно, страстно. Означава да прегърнем живота. И да му се отдадем. – Замлъкна за миг. – Мислеше се за много велика. Дойде и започна да ни поучава. Ли-биен това, бъди спокоен онова... Тия нейни стилни бели дрехи и мебели, и спално бельо, и глупави възглавнички като ореолчета, и успокояващи бебешки одеялца, и бог знае какви други лайна. Беше луда. Емоциите ѝ бяха потиснати, осакатени, изопачени и превърнати в нещо гротескно. Твърдеше, че е постигнала истински баланс, че е толкова здраво стъпила на земята. Е, беше толкова здраво стъпила на нея, че това я уби! Карма.

Бовоар се запита дали „карма“ не е индийската дума за ирония.

Мама кипеше от гняв. Бовоар обичаше да вижда заподозрените точно така. Изгубили контрол, способни да кажат или да направят всичко.

– Все пак и вие, и Си Си сте нарекли фирмите си „Бъди спокоен“. Не означава ли това, че призовавате към сдържаност? Да не показва човек нищо?

– Има разлика между бездушие и спокойствие.

– Мисля, че само си играете с думите. Както с това. – Бовоар посочи надписа на стената и отиде при него. – „Бъдете спокойни и знайте, че Аз съм Бог.“ Казахте на главен инспектор Гамаш, че е от Исая, но в действителност цитатът е от Псалмите, нали?

Обожаваше тази част от работата си. Мадам Майер сякаш се сгърчи пред него. Но дори да бе изпискала от смайване, Бовоар не би се изненадал. Бавно извади бележника си.

– Псалм 46, стих 10. „Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог.“ Предния път излъгахте и умишлено сте сложили изопачен цитат на стената. Защо? Какво означава всъщност „Бъди спокоен“.

Настъпи мълчание. Бовоар чуваше дишането на жената.

Тогава внезапно осъзна какво е направил. Току-що бе пречупил една старица. Нещо се промени и инспекторът видя пред себе си съсипана стара жена с рошава коса и отпуснато тяло. Лицето ѝ беше страшно бледо, сбръчкано и вяло; ръцете ѝ с изпъкнали вени – хилави и треперещи. Тя наведе глава.

Бовоар бе сторил това. Умишлено и с голямо удоволствие.

* * *

– Елеонор и Мама живели в комуната шест месеца – продължи Ем. Изведнъж стана неспокойна и се заигра с дръжката на чашата си. – Мама се задълбочавала все повече и повече в учението, но Ел отново започнала да се изнервя. В крайна сметка си тръгнала. Върна се в Канада, но не у дома. За известно време ѝ изгубихме следите.

– Кога осъзнахте, че е психически неуравновесена? – попита Гамаш.

– Винаги сме го знаели. Мислите ѝ бяха хаотични. Не можеше да се съсредоточи върху едно нещо, прескачаше от едно начинание на друго и във всички се справяше блестящо. Но честно казано, ако намереше нещо, което харесва, то я обсебваше. Влагаше в него целия си талант, цялата си енергия. И когато го постигнеше, беше невероятна.

– Както в ли-биен ли?

Гамаш извади от чантата си картонена кутия.

– Какво още сте събрали там? – Ем се наведе и надникна в кожената му чанта. – Монреалския отбор по хокей?

– Надявам се, че не. Довечера имат мач.

Гамаш отвори кутията и бавно показа предмета, който бе вътре. Остави го на масата, до дървената кутийка, и за един прекрасен момент Емили Лонпре си се представи отново млада, зяпнала с удивление топката на ли-биен за първи път. Беше бляскава и нереална – такава красота, уловена под слой абсолютно прозрачно стъкло. Едновременно прекрасна и ужасна.

Като Елеонор Алер.

В онзи миг младата Емили Лонпре осъзна, че ще загубят Ел. Осъзна, че тяхната бляскава приятелка не може да оцелее в истинския свят. Сега топката на ли-биен се връщаше в Трите бора, но без създателката си.

– Може ли да я подържа?

Гамаш постави сферата в ръцете ѝ, както бе направил с кутията преди това. И Емили отново задържа предмета, но този път го обгърна плътно с длани, сякаш прегръщаше и закриляше нещо скъпоценно.

Главният инспектор бръкна в чантата си за последен път и извади дългото кожено ремъче, омазано с пръст, мазнина и кръв. Както и орловата глава, която висеше на края му.

– Трябва да ми кажете цялата истина, мадам.

* * *

Бовоар седеше до Мама и слушаше внимателно, както бе слушал като дете, когато майка му четеше приказки за приключения и трагични събития.

– Още първия път, когато дойде, Си Си показа почти неестествен интерес към нас.

Бовоар знаеше кого има предвид Мама: Емили, Кай и себе си.

– Идваше и ни подлагаше на разпит. Буквално. Което не беше нормално общуване дори за темерут като Си Си.