Луиз Пени - Убийствено студена

Лион се изненада колко много значеше писмото за него и си помисли, че двамата с Петров навярно наистина са можели да станат приятели.

* * *

Гамаш и Рен-Мари се натъкнаха на Робер Лемио, когато отиваха към колата си, паркирана пред бистрото.

– Мисля да отида при комисар Бребьоф – каза Гамаш, след като се ръкува с младежа и го запозна с жена си. – Ще го помоля да те прехвърли в отдел „Убийства“.

Лемио зина от изненада:

– О, боже, господин инспектор! Благодаря, благодаря! Няма да ви разочаровам.

– Сигурен съм.

Младежът му помогна да почисти колата, докато Рен-Мари влезе да ползва тоалетната на бистрото.

– Горката мадам Зардо – отбеляза Лемио, като посочи със стъргалката Рут, седнала на своята пейка на площада.

– В какъв смисъл?

– Ами, нали е алкохоличка? Един от местните ми каза, че това е бирената ѝ разходка.

– Знаеш ли какво е „бирена разходка“?

Лемио понечи да каже „да“, но се спря. Може да не е разбрал правилно, да си е извадил прибързано заключение. Затова само поклати глава.

– И аз не знаех – усмихна се Гамаш. – Мирна Ландърс ми обясни. Рут Зардо имаше куче, Дейзи. Виждал съм го. Двете бяха неразделни. Две смрадливи дъртофелници, куци и ръмжащи спътнички в живота. Миналата есен Дейзи отслабнала, започнала да недовижда и станало ясно, че краят ѝ е близо. Рут извела старата си приятелка на една последна следобедна разходка. Било пет часът и двете отишли в гората, където се разхождали всеки ден. Рут извадила пистолет и когато Дейзи не гледала, я застреляла.

– Ама това е ужасно!

– Нарича се „бирена разходка“, защото преди да убият свой домашен любимец, повечето фермери вземат със себе си стек бира, за да се напият достатъчно, преди да го извършат. Рут била трезва. Проявила любов, милосърдие и невероятен кураж с действието си. По-късно Оливие и Габри ѝ помогнали да погребе Дейзи под онази пейка. Сега Рут я посещава всеки ден. Като Боби от Грейфраярс Кърк 90.

Лемио не разбра сравнението, но осъзна, че е сгрешил.

– Много внимавай – предупреди го Гамаш. – Разчитам на теб.

* * *

Телефонът в главното управление на Sûreté иззвъня и комисарят бързо вдигна слушалката. Очакваше обаждането. След като послуша няколко секунди, каза:

– Добре се справи.

– Не се гордея с това, което направих, господин комисар.

– Да не мислиш, че аз се гордея? Направо ми се повръща. Но трябваше да се направи.

Така беше. Комисарят се ненавиждаше заради това, което бе сторил. Но само той можеше да съсипе Гамаш.

– Да, господин комисар. Разбрах.

– Добре – каза Мишел Бребьоф. – Разбрахме се. Търсят ме по другата линия. Дръж ме в течение.

Затвори на Робер Лемио и прие следващото обаждане.

– Bonjour , Мишел – чу се от слушалката дълбокият глас на Гамаш.

– Bonne Аnnée , Арман. Какво мога да направя за теб, приятелю?

– Имаме проблем. Трябва да поговорим за полицай Никол.

* * *

Отново у дома, Ивет Никол разопакова куфара и прибра мръсните си дрехи по чекмеджетата. Баща ѝ се появи на вратата. Събираше кураж да започне този разговор. Да започне новата година с истината за измисления чичо Сол.

– Ивет.

– Да?

Дъщеря му се обърна. Стискаше намачкан мръсносив пуловер. Гласът ѝ беше кисел – тон, който с известно задоволство бе чувал да използва към други хора, но никога към него самия. Усети мирис на дим. Когато се приближи, той се засили, сякаш дъщеря му се беше опушила някъде.

– Гордея се с теб – каза ѝ.

Разбира се, Ивет му бе разказала за пожара. Но описанието, чуто по телефона от Трите бора, му прозвуча нереално. Сега, когато наистина подуши дима, когато си я представи толкова близо до пламъците, изпита ужас. Наистина ли е бил на крачка да я изгуби? Заради една лъжа? Заради измисления чичо Сол?

– Не искам да говоря повече за това – заяви тя. – Вече ти разказах всичко.

Обърна му гръб. За първи път. С едно грациозно, жестоко, преценено движение промени живота му завинаги. Ивет му обърна гръб.

Сломен и едва способен да говори, Ари потърси куража да признае на дъщеря си, че за малко е щяла да умре заради лъжата, която ѝ е разказвал. И разказвал. През целия ѝ живот.

Щеше да го намрази, разбира се. Загледан в гърба на дъщеря си, Ари си представи как оставащите години от живота му се точат мъчително, мрачни и студени. Топлотата, смехът и любовта щяха да се превърнат в лед, заровен под години на лъжи и съжаление. Заслужаваше ли си да изстрада всичко това заради едната истина?

– Искам...