Луиз Пени - Убийствено студена

– Рут! – Клара стана и се приближи предпазливо към старата поетеса, като взе чашата с уиски на мъжа си Питър за залъгалка. – Остави на мира зайчето.

– Това е заек – повтори Рут, сякаш говореше на бавноразвиващи се деца. – Какво прави тогава с тези? – Посочи яйцата. – Откога зайците носят яйца? – продължи да настоява, като изгледа смаяните хора в бистрото. – Не се бяхте замисляли над това, а? Откъде ги е взел? Вероятно от шоколадови кокошки. Заекът явно е откраднал яйцата на шоколадовите кокошки, които търсят дечицата си. Страхотно!

Най-странното беше, че докато възрастната поетеса говореше, Клара реално си представи шоколадови кокошки, които се суетяха отчаяно в търсене на яйцата си. Яйца, откраднати от Великденския заек.

С тези думи Рут пусна шоколадовото зайче на земята и то се разби на парченца.

– О, боже! – възкликна Габри и се втурна да чисти. – Беше за Оливие!

– Наистина ли? – трогна се партньорът му, съвсем забравил, че лично той е купил заека.

– Това е смахнат празник – добави зловещо Рут. – Никога не съм го харесвала.

– Вече и той не те харесва – отбеляза Габри, като държеше счупеното зайче, сякаш е наранено дете.

„Толкова е нежен“ – помисли си Клара не за първи път. Габри бе толкова висок, толкова внушителен, че хората често забравяха каква чувствителна душа имаше. Спомняха си го само в моменти като този, когато Габри грижовно приласкаваше някой умиращ шоколадов заек.

– Замислете се как празнуваме Великден – продължи възрастната поетеса, като дръпна чашата на Питър от ръката на Клара и изгълта на един дъх уискито. – Търсим яйца и ядем топли козунаци във формата на кръст.

– И ходим в черквата – добави мосю Беливо.

– Повече са тези, които ходят в пекарната на Сара. Купуват си сладкиши с формата на уред за изтезания. Сигурно ме мислите за луда, но навярно съм единствената нормална тук.

След стъписващата си тирада Рут се обърна и закуцука към вратата. Преди да излезе, се обърна и предупреди:

– Не слагайте шоколадови яйца за децата. Ще се случи нещо лошо.

И като Йеремия, плачещия пророк, се оказа права. Наистина се случи нещо лошо.

На другата сутрин яйцата бяха изчезнали. Бяха останали само опаковките им. Отначало жителите на селото заподозряха, че по-големите деца или дори Рут са саботирали събитието.

– Гледайте! – каза Питър и показа разкъсаните остатъци от кутия на шоколадово зайче. – Има следи от зъби. И от нокти.

– Значи е била Рут – отбеляза Габри, като взе кутията и я огледа.

– Погледнете тук! – Клара се затича след хартийка от бонбон, която вятърът бе понесъл по тревата. – И тази е разкъсана.

След като прекараха цяла сутрин в търсене на опаковки от великденски яйца и почистване на боклуци, повечето жители на селото отново се събраха при Оливие, за да се стоплят на огъня.

– Е – каза Рут на Клара и Питър, докато обядваха в бистрото, – сега вярвате ли ми?

– Признавам, че е очевидно – засмя се Питър, докато отхапваше от запечения до златисто сандвич, върху който разтопеният камамбер едва задържаше парченцата пушена шунка.

Бистрото жужеше като кошер. Изнервени родители се опитваха да подкупват с лакомства разплаканите си деца.

– Всяко диво животно в радиус от километри е било в селото тази нощ – заяви Рут, като бавно разбърка бучките лед в уискито си. – За да ядат великденски яйца. Лисици, еноти, катерички...

– Мечки – допълни Мирна, щом се присъедини към тях на масата. – Боже, това е страшничко. Всичките тия изгладнели мечки, които излизат от бърлогите си озверели, след като са спали цяла зима.

– Представете си колко са се изненадали да открият шоколадови яйца и зайчета! – поде Клара, докато похапваше яхния с парченца сьомга, миди и скариди. Отчупи залъче от хрупкавата си франзела и го намаза със специалното сладко масло на Оливие. – Мечките сигурно се чудят и маят какво ли чудо се е случило, докато са спали.

– Не всичко, което възкръсва, е чудо – заяви Рут, като вдигна очи от кехлибарената течност и обяда си и се загледа през прозореца навън. – Не всичко, което се връща към живот, трябва да се съживи. Това е смахнат сезон. Един ден вали дъжд, на следващия сняг. Нищо не е сигурно. Непредсказуем е.

– Всеки сезон е непредсказуем – отбеляза Питър. – Урагани през есента, снежни бури през зимата...

– Току-що потвърди тезата ми. Тогава можеш да назовеш опасността. През другите сезони знаем какво да очакваме. Обаче не и през пролетта. Най-тежките наводнения стават напролет. Горски пожари, убийствени поледици, снежни бури и свлачища. Природата е в хаос. Всичко може да се случи.