Луиз Пени - Убийствено студена

– Какво искаш?

Ивет се обърна към него. Искаше пак да я попита. Да я накара да говори. Да я накара да разказва отново за опустошителния пожар, докато се превърне в част от родовата им памет и болката бъде заличена от безбройните повторения.

„Моля те, моля те, моля те – призова наум тя. – Моля те, попитай ме пак.“

– Искам да ти дам това.

Ари бръкна в джоба си и пусна в дланта ѝ карамелен бонбон. Целофановата обвивка изшумоля като зараждащ се пожар. Когато излезе в мрачния коридор, миризмата на дим го последва, както едно време дъщеря му неотлъчно вървеше след него.

* * *

– С кого приказва? – попита Рен-Мари, когато се качи в колата.

– С Мишел Бребьоф.

Гамаш запали. „Планът започна“ – помисли си. На излизане от Трите бора се разминаха с моторист, който им помаха.

– Това не беше ли Дени Фортен? – попита Гамаш, който познаваше смътно галериста.

– Не го видях добре, но това ми напомни за нещо. В бистрото срещнах твой приятел. Каза, че се радва, че те е видял пак.

– Така ли? Кой беше?

– Били Уилямс.

– И разбра всичко, което ти каза? – удиви се Гамаш.

– Всяка дума. Помоли ме да ти предам това.

Рен-Мари държеше хартиена кесийка в скута си, която пазеше от новия член на семейството им. Хенри седеше на задната седалка, слушаше внимателно разговора им и махаше с опашка. Рен-Мари отвори кесийката и показа на мъжа си парче лимонов пай. Гамаш настръхна.

– Виж, тук пише нещо. – Жена му бръкна в кесийката и извади салфетката. – Не е ли странно?

Малко преди най-високата точка на улица „Мулен“ Гамаш отби встрани.

– Нека позная – каза и сърцето му се разтуптя по-силно.

Където има любов, има кураж.

Където има кураж, има мир.

Където има мир, има Бог.

А когато имаш Бог, имаш всичко.

– Откъде знаеш? – възкликна Рен-Мари. Гледаше го с ококорени от удивление очи, внимателно стиснала салфетката.

В огледалото Гамаш виждаше Трите бора. Слезе от колата и се обърна да погледа селото, топлите и гостоприемни светлини на къщите, които обещаваха закрила в този твърде студен понякога свят. Затвори очи и се успокои.

– Добре ли си? – попита Рен-Мари, като пъхна ръка в неговата.

– Повече от добре – усмихна се Гамаш. – Имам всичко.

89 Честита Нова година (фр.). – б. пр.

90 Куче, което според легендата 14 години пазило гроба на господаря си в Единбург през XIX век. – б. пр.

ОТКЪС ОТ ПРЕДСТОЯЩАТА ТРЕТА КНИГА

ГЛАВА ПЪРВА

Коленичила в уханната влажна трева на селския парк, Клара Мороу внимателно скри великденското яйце и се замисли за възкресението на мъртвите, с което смяташе да се залови веднага след вечеря. Отмести увиснал кичур от лицето си и така омаза косата си със сламки, кал и друга кафява субстанция, която навярно не беше кал. Навсякъде наоколо жителите на селцето се разхождаха с кошници яркобоядисани яйца и търсеха идеалните скривалища за тях. Рут Зардо седеше на пейката по средата на затревения селски площад и хвърляше яйца напосоки, като от време на време улучваше някого по главата или по задните части. Имаше обезпокоително добър мерник за толкова стара и побъркана жена, помисли си Клара.

– Ще ходиш ли довечера? – попита, за да разконцентрира възрастната поетеса, която в този момент се целеше в мосю Беливо.

– Луда ли си? Живите хора са достатъчно противни, защо ми е да възкресявам мъртвите.

При тези думи Рут улучи мосю Беливо по тила. За щастие, бакалинът на селото носеше платнена шапка, пък и изпитваше топли чувства към белокосата върлина на пейката. Рут много внимателно избираше жертвите си. Почти винаги се целеше в хора, които я обичат.

Обикновено човек не се притеснява толкова, когато го замерят с шоколадови великденски яйца. Обаче тези не бяха шоколадови. Само веднъж бяха направили грешката да използват такива.

* * *

Преди години, когато жителите на Трите бора за първи път решиха да организират търсене на яйца в неделята на Великден, въодушевлението беше голямо. Хората се събраха в бистрото на Оливие и докато пийваха и похапваха, разпределиха торбичките с шоколадови яйца, които трябваше да скрият на другия ден. Възгласи „Ооох!“ и „Ааах!“ с нотка на завист огласяха въздуха. Сякаш отново бяха деца. Но истинско удоволствие щяха да изпитат, когато видеха лицата на хлапетата от селото. Освен това децата нямаше да намерят всички яйца, особено скритите зад бара на Оливие.

– Прекрасни са – каза Габри, като взе мъничка, изящно изработена гъска от марципан и отхапа главата ѝ.