Луиз Пени - Жестокият месец

Розлин чакаше второ дете. Бяха съобщили новината на родителите си на Разпети петък и тя бе посрещната с гръмък възторг. Баща ѝ извади шампанско, а Арман изтича до близкия магазин за безалкохолен сайдер, за да може и тя да се чукне с тях.

* * *

Докато чакаха поръчката, Арман хвана сина си за ръка и го заведе малко по-навътре в павилиона, за да се скрият от чужди погледи. Бръкна в джоба на сакото си и извади хартиен плик.

– Татко, няма нужда – прошепна Даниел.

– Вземи го, моля те.

Даниел прибра плика.

– Благодаря.

Баща и син се прегърнаха като притиснати един до друг каменни колоси.

Гамаш обаче не бе влязъл достатъчно навътре. Някой ги наблюдаваше.

* * *

Розлин и Флоранс бяха отишли при друго младо семейство и Даниел се присъедини към тях. Гамаш се върна на пейката, подаде кафето на Рен-Мари и взе вестника си. Жена му се бе зачела в първата страница на „Прес“. Беше необичайно да не му обърне внимание, но той знаеше, че и двамата често се увличат в четене. Хенри спеше на слънце в краката му и докато пийваше кафе, Гамаш загледа минувачите.

Беше прекрасен ден.

След няколко минути Рен-Мари остави вестника. Изглеждаше разтревожена. Почти уплашена.

– Какво има? – Гамаш постави широката си длан върху ръката ѝ и се вгледа в очите ѝ.

– Чете ли вестника?

– Засега само страницата за литература. Какво пише?

– Възможно ли е човек да умре от страх?

– В какъв смисъл?

– Пишат, че се е случило. „Жена издъхна от страх.“

– Mais, c’est horrible 21.

– В Трите бора. – Рен-Мари се вгледа изпитателно в него. – В имението „Хадли“.

Арман Гамаш пребледня.

17 Мили (фр.). – б. пр

18 Господин инспекторе (фр.). – б. р.

19 Хълмът Мон Роял, или Маунт Роял, е дал името на Монреал и е емблематичен за града. – б. р.

20 Добре дошла (фр.). – б. пр.

21 Но това е ужасно (фр.). – б. пр.

ГЛАВА ДЕСЕТА

– Влез, Арман. Joyeuses Pâques 22 ! – Комисар Бребьоф стисна ръката му и затвори очи.

– Et vous, mon ami 23 – усмихна се Гамаш. – Честит празник!

Изненадата от новината, която му бе съобщила Рен-Мари, бе отминала. Арман прочете статията и точно когато я привърши, телефонът му иззвъня. Беше приятелят му и началник на квебекската полиция Мишел Бребьоф.

– Изникна нещо – заяви Бребьоф по телефона. – Знам, че Даниел и семейството му са ви на гости. Съжалявам. Можеш ли да отделиш малко време?

Гамаш знаеше, че шефът му пита само от любезност. Би могъл просто да му нареди. Но двамата бяха добри приятели, израсли заедно и работили рамо до рамо в полицията. Дори заедно кандидатстваха за комисарската длъжност. Бребьоф спечели, но това не се отрази на приятелството им.

– Довечера летят за Париж. Не се тревожи. Така или иначе, при такива посещения времето никога не стига. Идвам веднага.

Гамаш си взе довиждане със сина си, снаха си и внучката. Целуна жена си:

– Ще се обадя.

Рен-Мари му махна и го изпрати с поглед, докато Гамаш се отдалечаваше целеустремено към паркинга, скрит зад група борове. След малко се изгуби от очи. Но съпругата му остана загледана към мястото, където го видя за последен път.

– Чете ли вестника? – попита сега Бребьоф и се настани на въртящия се стол зад бюрото си.

– Повече го гоних, отколкото четох – отвърна Гамаш и си спомни как се бе опитал да чете текста, замазан под големия отпечатък от подметката му. – Нали нямаш предвид онзи случай в Трите бора?

– Значи си прочел за него.

– Рен-Мари ми прочете статията. Но пишеше, че е естествена смърт. Зловеща, но естествена. Жената наистина ли е умряла от уплаха?

– Така казват лекарите от болницата в Ковънсвил. Сърдечен удар. Обаче...

– Да?

– Ще видиш сам, но доколкото ми разказаха, изглеждала... – Бребьоф замълча, сякаш го беше срам да изрече следващите думи. – Изглеждала така, сякаш е видяла нещо.

– Във вестника пишеше, че са правили спиритически сеанс в имението „Хадли“.

– Сеанс – изсумтя Бребьоф. – Каква глупост. Разбирам да го правят деца, но възрастни хора... Не знам защо изобщо някой си губи времето с подобни неща.

Гамаш се почуди защо комисарят е дошъл на работа в почивния си ден. Не си спомняше друг път Бребьоф да е обсъждал случай още преди разследването да е започнало.

Защо ли го правеше сега?

– Едва на сутринта съдебният лекар се сетил да пусне кръвен тест. Ето го резултата.

Бребьоф му подаде лист хартия. Гамаш сложи очилата си за четене. Беше преглеждал стотици подобни доклади и знаеше какво да търси. Резултатите от токсикологията.