Луиз Пени - Жестокият месец

Погледите се насочиха към Жана Шове. Очите ѝ бяха тъмни и хлътнали.

– Всички насочвахте вниманието ми към Жана. Казвахте ми, че се съмнявате в нея, че не я харесвате. Че ви плаши. Отдадох го на някаква истерия. Тя беше чужд човек сред вас. Вещица. Кого друг бихте обвинили?

Клара го погледна шокирано. Колко добре го каза. Наистина ли бяха готови да хвърлят невзрачната женица на инквизицията? Да я предадат на палачите? Да запалят кладата и да се топлят на нея като самодоволни пуритани, уверени, че дяволът не е един от тях. Без да се замислят за истината, без да помислят за жената.

– Отначало отхвърлях тази теория, защото изглеждаше прекалено очевидно. Но снощи, на вечерята, размислих.

На Клара отново ѝ се счу скърцане, сякаш къщата се разбуждаше, предусетила смърт. Сърцето ѝ се разтуптя, свещта също затрептя, сякаш и нея я беше страх. В имението „Хадли“ имаше нещо. И то се бе съживило. Гамаш също го усети. Наведе глава на една страна и на лицето му се изписа озадачение. Ослуша се.

– Рут Зардо говореше за лова на вещици и ви нарече Жана д’Арк. Жена, която е била изгорена на кладата, защото чувала гласове и имала видения. Вещица.

– Светица – поправи го Жана с разсеян, далечен глас.

– Ако предпочитате – съгласи се Гамаш. – Първият сеанс е бил шега, но втория сте приели сериозно. Постарали сте се да бъде възможно по-автентичен, по-страховит.

– Не съм виновна за страховете на другите.

– Така ли мислите? Ако изскочите от тъмното пред някого и извикате „бау“, не можете да го вините, че ще се уплаши. А вие сте направили точно това. Умишлено.

– Никой не е карал Мад да идва онази нощ – заяви Жана и изведнъж замълча.

– Мад – повтори тихо Гамаш. – Прякорът ѝ. Използван от хора, които са я познавали добре, а не от такива, които току-що са се запознали с нея. Вие я познавахте, нали?

Жана не отговори.

– Да, познавали сте я. Ще се върна на този момент. Последният елемент на убийството е бил сеансът. Но никой тук не прави спиритически сеанси, а кой е очаквал в селото да се появи медиум точно по Великден? Стори ми се твърде удобно, за да е съвпадение. И не е. Вие ли сте изпратили това?

Гамаш подаде на Габри брошурата за пансиона му.

– Никога не съм ги изпращал никъде – отговори хотелиерът, без дори да я погледне. – Отпечатах брошурите заради Оливие, който все повтаря, че не правим нищо, за да се рекламираме.

– И никога не сте изпращали от тях по пощата? – настоя Гамаш.

– За какво да го правя?

– Държиш пансион – изтъкна Мирна. – Това е бизнес.

– Същото ми повтаря и Оливие, но ние имаме достатъчно клиенти. За какво ми е да си търся повече работа?

– Да си Габри, е достатъчно трудно – съгласи се Клара.

– Изтощително е – потвърди хотелиерът.

– Значи не сте написали вие това върху брошурата?

Гамаш посочи гланцираната хартия в едрата ръка на Габри и той се наведе към свещта, за да погледне.

– Тук се пресичат леи-линиите. Великденска оферта . – Габри се изсмя гръмогласно. – И таз хубава. Това ли имахте предвид, когато казахте, че няма да правя секс75? – попита хотелиерът Жана, като помести кроасана в джоба си.

– Не съм казала такова нещо. Казах, че лей линиите не се пресичат тук.

– Мисля, че казахте, че не действат тук. Както и да е, не съм писал това – каза Габри с облекчение и върна брошурата на Гамаш. – Дори нямам представа какво означава.

– Значи вие не сте напечатали надписа и не сте изпратили брошурата. Тогава кой го е направил? – Беше очевидно, че Гамаш не очаква отговор. Говореше си сам. – Някой, който е искал да примами Жана в Трите бора. Някой, който я е познавал достатъчно добре, за да знае, че лей линиите ще привлекат интереса ѝ. Но същевременно не е достатъчно запознат с тях, за да напише правилно думата.

– Трябва да призная, че това включва всички нас – изтъкна Клара. – Освен един човек. – Погледна Жана.

– Мислите, че съм го написала сама? За да излезе, че някой е искал да ме примами в Трите бора? И дори не съм написала думата правилно? Не съм толкова умна.

– Може би – допусна Гамаш.

– За първия сеанс, Габри – заговори Клара, – ти разлепи плакати с обява, че мадам Блаватски ще призове мъртвите. Излъга за името ѝ...

– Артистична интерпретация – оправда се той.

– Да, сигурно е трудно да си Габри – измърмори Мирна.

– Но си знаел, че Жана е медиум. Как разбра?

– Тя сама ми каза.

След кратко мълчание Жана проговори:

– Вярно е. Все се заричам да не казвам нищо, но това винаги е първото, което излиза от устата ми. Не знам защо.