Луиз Пени - Жестокият месец

Софи го погледна намръщено и заплашително.

– Къщата, пълна с толкова вещи и същевременно толкова празна, изведнъж се изпълнила с живот. Представете си само.

Изведнъж всички се пренесоха във въображението си назад, към момента, когато мрачният дом на Хейзъл и Софи бил посетен от слънцето. Когато завесите били дръпнати. Когато смях огласил прашасалите стаи и те се изпълнили с топли лъчи.

– Но цената на тази радост била, че сенките ти излезли наяве. Влюбила си се в Мадлен, нали?

– Любовта не е сянка – троснато възрази Софи.

– Права си. Любовта не е. Но привързаността е. Мирна ми обясни теорията за близката противоположност.

– Привързаност, замаскирана като любов – кимна книжарката. – Но тогава нямах предвид Софи.

– Не, имахте предвид другиго. Но примерът важи и в този случай. – Гамаш отново се обърна към Софи. – Искала си Мадлен само за себе си. Отишла си в нейния университет, за да я впечатлиш. Да я накараш да ти обръща повече внимание. Достатъчно мъчително е било да делиш Мадлен с майка си, но когато при последното си идване си установила, че тя има връзка с мосю Беливо, това преляло чашата.

– Как можа да го направи? Погледнете го само. Той е стар, грозен и беден. Един бакалин, за бога! Как можа да си падне по него? Отидох в скапания „Куинс“ заради нея, а когато се връщам, нея я няма. Отишла с него на някакъв скапан сеанс.

Софи размаха патерицата си към Беливо, който не изглеждаше ни най-малко засегнат от обидите ѝ.

– Когато са насрочили следващия сеанс, ти си видяла своя шанс. Цял живот си се борила с наднорменото тегло, дори преди няколко години си вземала ефедрин, но са го намерили и са ти го взели. След време обаче пак си почнала да напълняваш и си поръчала още хапчета по интернет. На тази снимка само отпреди няколко години се вижда едно дебеличко момиче.

Гамаш извади снимката от хладилника на Хейзъл. Всички в кръга я разгледаха. Изглеждаше, сякаш е правена на друга планета. В свят, където хората се смееха, обичаха се, празнуваха. Свят, в който Мадлен все още беше жива.

– Намерила си шишенцето с хапчетата. Знаела си, че майка ти не изхвърля нищо. Инспектор Бовоар ми разказа за цял шкаф, пълен с лекарства, повечето – отдавна преминали срока си на годност. От лабораторията знаем, че не си използвала наскоро поръчаните хапчета, а стария ефедрин. Знаела си, че сърцето на Мадлен е увредено от химиотерапията...

От кръга се чу изненадан шепот.

– И си знаела, че достатъчно висока доза в комбинация със сърдечно заболяване може да я убие. Трябвало е само нещо да я уплаши. Нещо, което да натовари сърцето, да го накара да се разтупти по-силно. И такава възможност ти се е предоставила много скоро. Сеансът в имението „Хадли“.

– Това са глупости – заяви Софи, макар че съвсем не изглеждаше уверена.

– Седнала си до Мадлен на вечерята и си сипала незабелязано ефедрина в храната ѝ.

– Не съм го направила. Мамо, кажи му, че не съм.

– Не го е направила – каза Хейзъл, едва събрала енергия да се застъпи за дъщеря си.

– Разбира се, всичко, което казах досега за Софи, важи и за Хейзъл. – Гамаш се обърна към по-възрастната жена. – Вие сте обичали Мадлен. Никога не сте го крили. Платонична любов без съмнение, но силна. Вероятно я обичате от дете. В един момент тя идва при вас, възстановява се от химиотерапията и животът ви започва наново. Край на скуката. Край на самотата.

Хейзъл кимна.

– Ако Софи е могла да открие ефедрина, вие също сте могли. На вечерята сте седнали от другата страна на Мадлен. Могли сте да ѝ сипете ефедрина. Но важният въпрос е защо не сте я убили на първия сеанс. Защо да чакате?

Гамаш остави въпроса да увисне във въздуха. Вече като че ли нищо не съществуваше извън светлия им кръг. Познатият свят бе изчезнал зад границите на мрака.

– Двата сеанса са се различавали в три отношения. – Гамаш започна да изброява на пръстите на ръката си: – Вечерята у Питър и Клара, имението „Хадли“ и присъствието на Софи и Хейзъл Смит.

– Хубаво, но защо ѝ е на Хейзъл да убива Мадлен? – попита Клара.

– От ревност. Вижте снимката. – Гамаш посочи фотографията, която вече бе в ръцете на Габри. – Мадлен гледа с голяма любов Хейзъл. А приятелката ѝ гледа с още по-голяма любов. Но не Мадлен или Софи. Гледа към фотоапарата. Спомних си какво каза Оливие. Колко мило се държала Хейзъл към мосю Беливо след смъртта на жена му. Канела го на празници, особено на по-големите. На снимката Хейзъл носи шапка в бяло и синьо; тортата е в същите цветове. Това е мъжки рожден ден. Вашият рожден ден.