Луиз Пени - Жестокият месец

Обърна се към Беливо, който изглеждаше смаян. Габри му подаде снимката и бакалинът я погледна за няколко секунди. В тишината се чу още скърцане. Като че ли нещо се качваше по стълбите. Клара знаеше, че това е само във въображението ѝ. Знаеше, че по време на сеанса бе усетила само птичката, а не чудовището, което си представяше. Птичката вече бе мъртва. Затова нямаше какво да се качва по стълбите. Нямаше какво да дойде на горния етаж. Нямаше какво да скърца в коридора.

– Хейзъл винаги е била много внимателна с мен – проговори най-сетне Беливо и я погледна. Тя се бе свила, сякаш искаше да потъне в земята.

– Влюбили сте се в него – каза Гамаш. – Нали?

Жената леко поклати глава.

– Мамо? Наистина ли?

– Стори ми се симпатичен. Дори ми мина през ума, че може би... – Хейзъл замълча.

– Докато не се е появила Мадлен – продължи Гамаш. – Не го е направила нарочно, не е имала представа за чувствата ви към него, но ви е откраднала мосю Беливо.

– Той не е бил мой, за да ми го краде.

– Всеки казва така, но думите и чувствата са различни неща. Вие и мосю Беливо сте били две самотни души. В много отношения естествена двойка. Но Мадлен е била прекрасен, весел магнит и е омаяла мосю Беливо. Не казвам, че го е направила от злоба или с лоши намерения. Просто е била себе си. И е било трудно да не се влюбиш в нея. Нали, мосю Сандон?

– Moi? 74 – Когато чу името си, Сандон подскочи.

– Вие също сте били влюбен в нея. Силно. И всеобхватно. Любовта ви е била още по-силна, защото е останала несподелена. Мадлен е била идеал за вас. Съвършената жена. Но в един момент съвършената жена допуснала голяма грешка. Влюбила се в друг. Нещо по-лошо. В мъж, когото вие презирате. Мосю Беливо. Носещият смърт. Мъжът, по чиято вина един могъщ дъб е умрял мъчително.

– Не бих могъл да убия Мадлен. Аз не съм в състояние дори да отсека дърво. Не мога да смачкам цвете, да стъпча щипалка. Не съм способен да отнема живот.

– Напротив, мосю Сандон, можете. – Гамаш замълча за момент и се наведе напред, като се втренчи в лицето на дървосекача. – Сам ми казахте. По-добре да избавите някое същество от мъките му, отколкото да го обречете на дълга агония. Говорехте за дъба. И сте били готов да го убиете. Да му спестите мъките. Ако сте знаели, че Мадлен умира, може би сте щели да сторите същото за нея.

Сандон занемя с ококорени очи и зинала уста.

– Аз я обичах. Не бих я убил.

– Жил – прошепна Одил.

– А тя е обичала друг. – Гамаш се приближи, сякаш да забие думите по-дълбоко в съзнанието му. – Обичала е мосю Беливо. Виждали сте го всеки ден, всеки ден е било пред очите ви неоспоримо. Тя не е изпитвала нищо към вас.

– Как можа да го направи? – Сандон стана от стола и стисна като чукове огромните си юмруци. – Не знаете какво беше да я виждам с него. – Обърна се и изгледа свития мосю Беливо. – Наясно бях, че няма как да обърне внимание на някой като мен, но... – Замълча.

– Но ако не обича вас, не е имала право да обича никой друг, така ли? – тихо изрече Гамаш. – Сигурно е било ужасно.

Дърводелецът се отпусна тежко на стола. Всички очакваха дървената мебел да се пропука под тежестта му, но тя удържа, както майка удържа раненото си дете.

– Но нали веществото, което я е убило, е било в аптечката на семейство Смит! – възкликна Одил. – Нямало е как да се добере до него.

– Права сте. Не го е взел от дома им. – Гамаш се обърна към Одил. – Споменах доклада от лабораторията. Според него ефедринът, който е убил Мадлен, не е от скорошна партида. Бил е по-близък до природния. Какъв глупак съм бил. Няколко души ми повтаряха, а аз не обърнах внимание. Ефедрата е растение. Билка. Използва се от векове в китайската медицина. Може би Жил не е взел ефедрина от семейство Смит. Може би и вие не сте го взели оттам. Знаете ли какво взех от магазина ви?

Одил го гледаше като вцепенена.

– Ма хуанг. Древна китайска билка. Известна още като мормонски чай. Или ефедра.

– Не съм убила Мадлен. И той не я е убил. Тя не го обичаше. Беше кучка, ужасна, отвратителна кучка. Подлъгваше хората да си мислят, че ги обича.

– Вие сте говорили с нея за това, предупредили сте я, нали? Докато сте идвали насам в онази нощ. Казали сте ѝ, че може да има всеки мъж, но Жил е единственият, когото вие желаете. Помолили сте я да стои далеч от него.

– Каза ми да не бъда такава глупачка. Но аз не съм глупава.

– Обаче е било твърде късно. Била е погълнала ефедрина. – Гамаш огледа наредените в кръг лица, втренчени в него. – Всички сте имали причина да я убиете. Всички сте имали възможност да я убиете. Но е трябвало още едно условие. Мадлен Фавро е била убита от комбинацията на ефедрин и уплаха. Някой е трябвало да осигури второто.