Рене Ахдие - Гневът и Зората

Тя седна и се пресегна за красивата шамла, метната върху близката табуретка. Шахризад плъзна ръце в лъскавия брокат и завърза сребърните връзки, преди да отиде при него. Докато минаваше край ръба на леглото, фино бродираният подгъв се завъртя около нея като дервиш по средата на танца сама.

Халифът направи няколко големи крачки до ниската масичка в ъгъла на стаята, заобиколена от още по-пищни меки подложки за сядане и бухнали възглавници в най- различни ярки цветове като скъпоценни камъни.

Той си наля малко вино, но остана прав и мълчалив. Шахризад пристъпи край него и потъна във възглавниците около масата.

Подносът беше отрупан с шамфъстък, смокини, бадеми, грозде, конфитюр от дюли, дребни краставички и най-различни свежи подправки. Отстрани беше оставена кошница с плоски питки.

Шахризад си наложи да възвърне изкусното си самообладание, откъсна си грозде от чепката и започна да яде.

Халифът я изгледа изучаващо в продължение на един мъчителен миг, преди да се отпусне върху възглавниците. Той седеше и отпиваше от виното си, докато Шахризад топеше хапки хляб в тръпчиво-сладкия конфитюр.

Когато вече не можеше да издържа тишината, тя го погледна и повдигна тънките си вежди.

- Няма ли да ядете, сайиди?

Той си пое дъх през носа, а ъгълчетата на очите му се присвиха замислено.

- Сладкото е много вкусно - вметна безцеремонно тя.

- Не си ли изплашена, Шахризад? - попита я той толкова тихо, че тя почти не го чу.

Тя остави хляба.

- Искате ли да съм изплашена, сайиди!

- Не. Искам да си честна.

Шахризад се усмихна.

- Но как бихте могли да знаете дали не ви лъжа, сайиди?

- Защото не си надарена лъжкиня. Само си мислиш, че си такава - каза той, като се приведе напред и сграбчи шепа бадеми от подноса.

Тя се усмихна още по-широко. Опасно.

- А вие не сте толкова добър в четенето на характера на хората. Само си мислите, че сте такъв.

Той наклони глава, едно мускулче играеше по челюстта му.

- Какво искаш?

Думите бяха казани отново толкова недоловимо тихо, че тя трябваше да се напрегне, за да ги разбере.

Тя изтупа трохите от ръцете си, като печелеше време да състави следващия си капан.

- Аз ще умра на зазоряване. Права ли съм?

Той кимна веднъж.

- А вие искате да знаете защо съм дошла доброволно? - продължи тя. - Ами, бих искала да...

- Не. Няма да играя игрички с теб. Презирам манипулациите.

Шахризад стисна рязко устни и преглътна треперещия пристъп на ярост.

- Може би трябва да прекарвате по-малко време в презиране на играта и повече време, за да изградите нужното търпение, за да я спечелите.

Горната част на тялото му замръзна и тя задържа дъха си. Кокалчетата на пръстите му побеляха от стискане за един мъчителен миг, преди да се отпуснат.

Шахризад гледаше как напрежението го напуска, в гърдите й се блъскаше цял вихър от чувства и изпълваше разсъдъка й с хаос.

- Смели думи от момиче, на което му остават часове живот - рече той с леден тон.

Тя изправи гръб и усука тъмния водопад на косата си така, че да падне през едното й рамо.

- Интересуват ли ви правилата на играта, сайиди, или не?

Той мълчеше, а тя реши да не се бави и скри треперещите си ръце в гънките на шамлата си.

- Искам да отговоря на въпроса ви, сайиди. Но преди да го направя, се чудя дали не бихте желали да изпълните една моя малка молба... - поколеба се тя.

Изражението му помръкна в намек за коравосърдечно веселие.

- Да не се опитваш да търгуваш за живота си с баналности?

Тя се засмя, а звукът затанцува из стаята като понесъл се камбанен звън.

- Животът ми е пожертван. Вие бяхте достатъчно ясен по въпроса. Може би трябва да оставим това зад нас и да се насочим към конкретната тема?

- Точно така.

Тя помълча малко, за да се съвземе.

- Искам да ви разкажа една история.

- Моля? - възкликна той и тя за пръв път видя как чертите му се раздвижиха от ясна емоция.

Изненадан ли си? Сигурна съм, че няма да е за последен път, Халид ибн ал Рашид.

- Аз ще ви разкажа една история. Вие ще седите и ще слушате. Когато приключа с приказката, ще отговоря на въпроса ви.

Тя зачака отговора му.

- История?

- Да. Съгласен ли сте с условията, сайиди?

Той се облегна назад на лакът с непроницаемо изражение.

- Чудесно. Съгласен съм. Можеш да започваш - каза той, като произнесе думите като предизвикателство.