Рене Ахдие - Гневът и Зората

Той я изгледа свирепо, а острите очертания на профила му станаха още по-зловещи с трептящия цвят, който гневът наля в тях.

Единично почукване отекна по вратата на стаята.

- Само един ден - прошепна тя.

Тигровите очи я оглеждаха от главата до петите, преценяваха неприятеля и претегляха вариантите.

Отмина цяла минута, сърцето й щеше да спре.

Няма да се моля.

Откъм вратата се дочу още едно тихо почукване.

Шахризад тръгна напред, без да откъсва лешниковите си очи от халифа.

Той отстъпи бавно назад, преди да се запъти решително към вратата.

Не. Моля те. Спри!

Той посегна към дръжката и се спря, без да се обърне към нея.

- Един - рече той. Думата отекна като беззвучна ругатня. Халифът прекрачи през прага. Вратите изтътнаха зад него. Краката на Шахризад не издържаха, тя се свлече на пода и притисна пламналата си буза в хладния мрамор.

Не можеше да потърси облекчение в плач. Дори сълзите изискваха твърде много усилия.

ДЕСПИНА И РАДЖПУТЪТ

Подносът се тресна в масата с дрънчене и тропот. Шахризад скочи на крака, сънят още слепваше крайчетата на очите й. Тя ги избърса с ръка. Когато беше готова, по дланта й останаха следи от течно злато и черна пудра.

- Много си малка, за да си причинила толкова голяма суетня - произнесе напевно един мелодичен глас.

- Какво? - Шахризад съсредоточи замъгленото си съзнание към собственика му.

- Казах, че си много малка, за да си причинила толкова голяма суетня.

Едно закръглено момиче горе-долу на нейната възраст се доближи до ръба на леглото и отметна воалените завеси настрана. Имаше хубава кожа и гъста коса с цвят на мед и орехи, навита върху главата й в типична гръцка прическа. Очите й бяха блестящо сини като водите на Егейско море и бяха подчертани с черно, боядисани от опитната ръка на специалист. Устните й бяха грациозно нацупени, розови от кармин и пчелен восък. Бялата ленена дреха прилепваше по налятото й тяло на всички места, където трябваше. На горната част на лявата й ръка беше нахлузена дебела сребърна гривна.

Шахризад се отърси от сънливостта си и се опита да излъчва достойнство.

- Чух те още първия път.

- Тогава защо ме накара да повторя?

- Защото не знам коя си, нямам представа защо блъскаш наоколо и правиш смехотворни изявления рано сутринта - не й остана длъжна Шахризад.

Момичето се засмя. Беше висок и грубоват звук.

- Мисля, че започвам да разбирам защо е цялата суетня. Освен това надали може да се каже, че е рано сутринта. Вече е пладне.

Момичето пристъпи до параваните, отвори ги и разкри високото обедно слънце в ясното яркосиньо небе.

Шахризад присви очи и се извърна от внезапния поток светлина.

- Донесох ти малко храна. Трябва да ядеш нещо. Толкова си малка - пак повтори

момичето.

- Не мога да разбера защо ръстът ми е толкова важен.

- Защото едно безпризорно момиче не може да издържи на продължителна битка, още по-малко да я спечели. А аз искам да видя, че печелиш.

Шахризад мигновено застана нащрек, сгъна колене до гърдите си и изражението й стана безизразно.

- Да спечеля?

- Зевсе всемогъщи, ти си много странна. Да, господарке, бих искала да видя как печелиш. Имам предвид, искам да те видя, че живееш. Не ми харесва да гледам как млади момичета умират заради прищевките на нашия загадъчен владетел. На теб харесва ли ти?

Шахризад я изгледа изучаващо, стъпи с босите си крака на студения мрамор и се надигна от леглото.

Бъди внимателна.

- Не. Не ми харесва - отвърна тя.

- По-висока си, отколкото си помислих - усмихна се момичето. - Все пак си прекалено кльощава, но съм виждала и по-лоши случаи. Имаш една-две извивки, където би трябвало да бъдат. Сигурна съм, че си поразителна, когато те нагласят добре.

- Извинявам се, но ти коя си? - настоя Шахризад.

- Деспина. Твоята лична прислужница... докато късметът е на твоя страна.

- Не ми трябва лична прислужница.

- Опасявам се, че нямаш право на избор - усмихна се Деспина още по-широко, а в сините й очи припламнаха искрици, сякаш предизвикваше Шахризад да се опълчи срещу такова безочие.

Шахризад замълча замислено.

- Значи те е изпратил, за да ме шпионираш?

Белите зъби на Деспина грейнаха на лицето й.

-Да.

- Ти добър шпионин ли си?

- Най-добрият.

- Добрият шпионин би скрил самоличността си.

- На най-добрите шпиони не им се налага.

Шахризад се усмихна неволно на тази реплика, въпреки че се стараеше да запази непроницаемото си изражение.