Рене Ахдие - Гневът и Зората

- Все още ли искаш да знаеш кой е вторият най-добър майстор на меча в Рей? - попита Деспина, като смени тактиката.

- Няма значение. Не е важно.

Деспина се усмихна многозначително.

- Вторият най-добър фехтовач в Рей е Халид ибн ал Рашид, нашият прославен владетел

на владетелите.

Сърцето на Шахризад застина. Надарените фехтовачи обикновено бяха и непоколебими стратези. Бързо забелязваха белезите на хитруването и преструвките.

А това представляваше още едно препятствие. Ако той я заподозреше в предателство, щеше да й е дори още по-трудно да скрои заговор за смъртта му и да го спипа ненадейно.

Тя преглътна внимателно.

- Пак ти казвам, това е без значение.

- Предполагам, че за теб не би трябвало да е важно. Но въпреки това си помислих, че би искала да знаеш.

Каква игра играе тя?

- Грешно си помислила.

Шахризад отиде до вратите на стаята и натисна дръжките. Щом прекрачи прага, една едра и тежка фигура се появи пред очите й. Кожата на мъжа беше с цвета на полирана мед, той се извисяваше над Шахризад, а на главата си носеше сложно завит тюрбан. Голите му ръце бяха дебели, с издути мускули, а черната му брада беше спретнато подстригана току до брадичката му. Очите с цвят на безлунна нощ блестяха над нея, груби и безмилостни.

- Ах, да. Ти трябва да си... Съжалявам, как се казваш? - запъна се Шахризад.

- Казах ти. Той е раджпутът - отвърна Деспина иззад гърба й.

- Но той трябва да си има и име - отвърна рязко Шахризад през рамо.

- Ако има, аз не го знам.

С раздразнена въздишка Шахризад се обърна напред и още веднъж се изправи смело пред гледката на нейния потенциален екзекутор.

- Аз съм Шахризад - рече тя и срещна черния му поглед.

Той й се намръщи и се дръпна настрани, за да може тя да мине.

Тя се плъзна край него и забеляза дългия меч талвар, който висеше от кръста му и блестеше зловещо под обедното слънце.

Значи този тих жесток човек е единственият майстор на меча, който може да надделее над врага ми...

Как бих могла да открия някаква слабост в Халид ибн ал Рашид, когато шпионите му са навсякъде около мен и наблюдават всеки мой ход?

Тя издиша продължително.

Може да имам сериозен проблем.

СИЛА НА ОПЪН

Оригиналната структура на палата беше изградена преди почти триста години от владетел с влечение към екстравагантност. С времето основата от мрамор и варовик била увеличена с още множество нови крила, които се разклоняваха като притоци и се виеха далече към невиждани цели.

В такъв дворец човек можеше много лесно да се загуби.

- Как да стигна до вътрешните дворове? - попита Шахризад Деспина, след като половин час се скитаха из блестящите коридори и зали.

Деспина наклони замислено глава.

- Предполагам, че това ще бъде наред. Никой не е забранявал изрично да излизаш навън.

Шахризад устоя на импулса да й отвърне дръзко и последва Деспина, която се беше върнала по един коридор вдясно. Раджпутът вървеше до Шахризад, Стойката му беше стегната и неумолима като изражението му. Криволичиха в мълчание още няколко минути и стигнаха до открита галерия с поредица сводести двойни врати, водещи навън.

Един прислужник бутна две от вратите, за да могат да минат, и Шахризад се озова в терасиран двор, проектиран като огромни стъпала в гигантско стълбище. Първата от терасите беше изпълнена с цъфтящи дървета и сложно устроена волиера за птици, оградена от всички страни с внимателно оплетена решетка. Жилави акациеви дървета бяха покрити с тънък слой бяла боя и закрепени за земята с бронзови болтове. Тучна синьо-зелена трева беше избуяла в процепите между паважа от груб гранит.

Шахризад мина край волиерата, като погледна пъстрото съкровище от пойни птици, които пърхаха вътре - имаше славеи, кадънки, чучулиги, канарчета...

Зад гърба й се разнесе силен тръбен звук и видя един паун да пристъпва наперено по ливадата, разперената му опашка блестеше в малахитово зелено и златно под слънцето, като улавяше заблудените слънчеви лъчи.

Шахризад се доближи до пауна. Птицата се спря, изгледа я, сви опашката си и побърза да се отдалечи.

- Толкова бързо започна да се перчи. И толкова бързо побягна - засмя се Шахризад на себе си.

- За какво говориш? - попита Деспина.

Шахризад поклати глава.

- За мъже ли си мърмориш? - изсумтя Деспина.

Шахризад реши да не отговаря, извървя цялата дължина на горната тераса и слезе по каменните стъпала към следващото очертано от дървета свободно пространство. Градината беше отрупана с бели цитрусови цветове, а зелените смокини надвисваха от клоните, очакващи момента да узреят.