Рене Ахдие - Гневът и Зората

- Сигурна ли си?

- Ще ме учиш ли или не? - настоя тя.

Той се изсмя.

- Постави левия си крак по-напред, така че между двете стъпала да имаш разстояние колкото са широки раменете ти.

Тя направи, както той й каза.

- Сега отпусни захвата на лъка и снижи лактите. Използвай белезите над ръкохватката, за да се прицелиш.

Шахризад едва потисна една подигравателна усмивка. Не използваше белези за прицелване още от тринадесетгодишна. Тарик се беше погрижил за това.

- Щом се прицелиш по белезите, издърпай стрелата колкото можеш по-назад и я пусни.

Тя опъна лъка и отпусна тетивата. Стрелата полетя с въртеливо движение към

мишената, но падна на двадесет крачки, преди да я достигне.

Шахризад погледна Джалал. Той продължаваше да я наблюдава със съмнение.

- „Братовчед“ ти обяснил ли ти е нещо за силата на опън?

Тя поклати глава.

Той издиша и пристъпи по-близо до нея.

- Избрах този лък, понеже е с по-малка сила на опън. Предполагам, че тъкмо по тази причина ти предпочете именно този колчан стрели. Това означава, че лъкът и стрелата ще работят заедно и ще ти е по-лесно да го опънеш, без да е нужна голяма сила в горната част на тялото. А това е особено полезно за по-дребни стрелци като теб.

- Значи силата на опъна зависи от ръста?

- Според мен е по-важна за скоростта и точността. Ако не е нужно да хабиш много енергия, за да изстреляш една стрела, ще ти е по-лесно бързо да поставиш следващата на тетивата. Освен това, когато не се напрягаш, си по-точен.

- Звучи смислено - съгласи се Шахризад.

- Убеден съм, че е така - подсмихна се той.

Тя пренебрегна многозначителния му тон и посегна за друга стрела. Намести я на тетивата и метна бърз поглед към лицето на Джалал.

- Сигурно добре познаваш халифа - започна тя.

Развеселеното му изражение леко помръкна.

- Познавам Халид още откакто беше малко момченце.

- Добри приятели ли сте?

-Не.

- Разбирам.

Тя опъна лъка по-силно и пусна стрелата. Този път тя стигна почти до целта, но отново се заби в пясъка.

- Аз съм по-голям от него с две години. Брат му Хасан и аз израснахме заедно, бяхме много близки. Когато Хасан умря, се опитах да протегна ръка на Халид, но... - сви рамене той. - Той така и не я пое.

Шахризад се обърна към него.

- Съжалявам.

- Защо съжаляваш?

- Не е лесно да загубиш най-добрия си приятел. Поне не мога да си представя, че би било лесно.

- Благодаря ти за думите. Но Халид загуби по-големия си брат. Баща му почина на следващата година. А заради онзи ужасен случай с майка му... той седна на трона, когато беше едва на четиринадесет години. На четиринадесет и съвсем сам. Сигурен съм, че имаш представа какво стана след това.

И пет пари не давам. Няма никакво извинение, че се е превърнал в такова чудовище. Имал е четири години да свикне с това да бъде владетел. А пък какво е станало след това...

Джалал видя изражението на Шахризад и пристъпи крачка към нея.

- Разбери, моля те. Аз не се опитвам да... го извинявам - каза той с много мек глас.

Шахризад се обърна и извади още една стрела от колчана на гърба си. Стресна се,

когато осъзна, че я е поставила точно с прореза върху тетивата и е опънала лъка с едно плавно движение, съвсем не на място за новак.

Джалал се засмя.

- Извинявай, но сега съм убеден, че съм си заслужил правото да помоля за една услуга, Шахризад.

- И защо така си мислиш? - попита тя полугласно.

- Защото мълчанието ми си има цена.

- Моля? - премигна тя.

Той се приближи още повече.

Не знам какво се опитваш да причиниш на Халид, но ти си първият човек от години, който успя да го разтърси. А той има нужда от разтърсване.

Шахризад срещна нетрепващия му поглед, като все още задържаше стрелата плътно до врата си.

- В това крие ли се някаква услуга?

- Халид не ми е приятел. Но не ми е и враг. Той е мой господар. Спомням си какво момче беше... обичливо, мило, с остър и любопитен ум. Бродеща душа. В момента е съсипано същество и съм изморен от това. Ще ми помогнеш ли да оправя това, Шахризад?

Тя го изгледа навъсено, без да отговори. Зачуди се откъде е тази сляпа вяра? Тази напълно погрешна вяра в момче с минало на убиец и в момиче с опасни намерения.

Джалал я изучаваше, а мургавото му, изпечено от слънцето до бронзово лице беше на косъм от нейното.

В този миг Деспина изскочи от сенките, чертите й се бяха разкривили от ужас. Шахризад се обърна да види какво я е уплашило и усети, че въздухът й излетя от дробовете с едно късо и рязко издишване.