Рене Ахдие - Гневът и Зората

се спускаше около нея, тя черпеше сила точно от тези безценни спомени.

Защото нищо не може да се сравни с чудото на първата любов.

Тя затвори очи.

Тарик.

Не. Днес не е денят да се задълбава в това.

Тя си пое дъх.

Но не е и денят, в който да покажеш слабост.

Тя вдигна лъка с все още затворени очи и опъна тетивата.

Не й беше нужно да се прицелва. Знаеше точно къде иска да литне стрелата.

От тринадесетгодишна тя се прицелваше изцяло по инстинкт и разчиташе на способността си да преценява околната среда с един поглед.

Шахризад издиша бавно.

Отвори очи и веднага пусна стрелата. Тя полетя към целта с перфектно въртеливо движение.

И се заби точно там, където тя желаеше.

- Удивително. Въпреки че така и не се постара да се прицелиш, ти всъщност този път улучи мишената - отбеляза сухо Джалал. - По един или друг начин.

- Това е защото си толкова добър учител - отвърна тя хапливо.

По устните на халифа сякаш пробягна кратка усмивка, но впечатлението можеше да се дължи и на сянката от преминаващ над тях облак.

- Така ли? - измърмори Джалал.

- По един или друг начин - усмихна се тя. - Но няма значение, все пак уцелих мишената. По-скоро уцелих един от краката й.

- Което щеше да е забележителен изстрел, ако беше умишлен.

- Вече отбелязахме, че аз не се прицелих. Въпреки това смятам, че се справих доста добре, нали?

- Какво мислите, сайиди! - попита Джалал. - Издържа ли господарката вашата проверка на уменията й?

Това беше доста безочлив коментар, дори и от него. Шахризад усети как по бузите й плъзва намек за червенина, но се обърна към халифа.

Той ги наблюдаваше и отчиташе реакциите им с безстрастно мълчание.

- Тя не улучи мишената - отбеляза халифът с равен тон.

Очите на Шахризад се присвиха. Непокорната къдрица отново падна пред лицето й и тя я притисна зад ухото си с ненужна рязкост и раздразнение.

- Може би моят господар би пожелал да се погрижи да ни покаже правилната техника? - попита тя хладно. Пресегна се зад гърба си, измъкна стрела от колчана и я подаде заедно с лъка на халифа.

По изострения му профил отново пробяга онази неуловима сянка на емоция.

А Шахризад установи, че става все по-любопитна да узнае какви мисли се крият зад нея.

Няма значение какво мисли той. Никога няма да има.

Никога не трябва да има.

Той закрачи напред и измъкна оръжието от ръцете и. Пръстите му докоснаха нейните и той се поколеба за миг, преди да ги отдръпне. После тигровите му очи помръкнаха отново и той отстъпи с неразгадаемо изражение. Безмълвно постави стрелата на тетивата.

Шахризад го гледаше как заема стойка. Слабата му фигура се очерта с обезсърчаващо прецизните линии на мускулите, докато изтегляше стрелата силно назад. Халифът обтегна обратния лък толкова силно, че ушите в краищата се изправиха.

Той издиша и се прицели.

Шахризад успя да потисне усмивката си.

Той се цели по белезите над ръкохватката.

Стрелата литна въртеливо към мишената и се заби близо до центъра, но не и в червената точка по средата.

Той сведе лъка.

- Не е зле, сайиди - каза Джалал с усмивка.

- Приемливо - отвърна полугласно той. - Не е изстрел, с който да се хвалиш.

Халифът протегна лявата си ръка, за да върне лъка иа Шахризад. Не я погледна в очите и се обърна да си върви.

- Сайиди? - опита се да го заговори тя.

Той се спря, но остана с гръб към нея.

- Може би няма да имате нищо против...

- Джалал може да те учи. Той е много по-голям майстор на стрелбата с лък от мен.

Шахризад се подразни от предположението му, че тя иска нещо от него. Нещо друго

освен смъртта му.

- Чудесно - произнесе отчетливо и силно тя.

Той направи няколко крачки и отново се спря.

- Шахризад?

-Да?

- Тази вечер ще дойда да те видя.

Тя грабна една стрела от колчана и я опря в тетивата.

Ненавиждам го. Сякаш може наистина да ме научи на нещо за стрелбата с лък... момченце, което все още се прицелва по мерник! Тарик би могъл да го разкъса. Вторият най- добър майстор на меча в Рей-ха!

Тя се опита да не обръща внимание на несигурността, която присвиваше стомаха й.

Джахандар гледаше изучаващо стената на шатрата, която помръдваше леко в студения

нощен въздух.

Той лежеше, обърнат на една страна, и се вслушваше. Чакаше.

Щом се убеди, че мекото дишане на Ирса стана по-дълбоко и тя е потънала в спокоен сън, той се обърна съвсем внимателно и отметна одеялата.